Луси - много съжалявам за загубата ти и за тежкото решение, което е трябвало да вземеш. На мен ми се наложи да решавам два пъти. Много ми беше тежко "да се правя на Господ", но "когато ми замириса на раздяла" реших, че ще е по-добре да ги пусна - за да не изпитват болка. Мина доста време, но ето отново плача, когато пиша това. Болката намалява с времето, но мъката остава същата. Тези прекрасни същества бяха част от моя живот доста дълго време (булонката Бенджи беше на 14 год, а догът Шънай - на 8,5 год). До последния момент се надявах да стане някакво чудо, но......за съжаление чудеса стават явно само по филмите.
Никое друго същество няма да заеме мястото на съществото, което си загубила. Никое друго няма да бъде като него. Ние се опитвай да ги сравняваш. Само си помисли, че сега това паленце си има само теб и ти си неговия свят - то ще те обича по собствен начин - но истински. Но приеми моят съвет - не оставай без животинче. Когато човек свикне в краката му да се мотае нещо "живичко" - къщата му сякаш е празна, ако то липсва.
От 17 год. в къщи венаги има куче - в повечето време - по 2 бр. Когато през януари 2007 г. си отиде догът ни - направо полудях. Даже тук във форума търсех някой мъник - непородисто паленце, което да ме посреща с радостен лай. И намерихне нашия Арвин - малък(тежеше около 400 г), не знаещ как се яде, хранихме се с капкомер и бебешки пюрета - и днес имам един "разбойник", който не оставя никого да скучае - много енергично и игриво кученце.
Не е нито Бенджи, нито Люк, нито Шънай - той си е Арвин - коренно различен от тях, но аз го обожавам.
Искренно ти желая същото щастие :kissyou:
Р.С. - на снимката е Арвин -като бебе, другите му снимки.........нещо се губят из дисковете
