Имате ли си животинче?
- Началник на темата sweety
- Начална дата
Луси - много съжалявам за загубата ти и за тежкото решение, което е трябвало да вземеш. На мен ми се наложи да решавам два пъти. Много ми беше тежко "да се правя на Господ", но "когато ми замириса на раздяла" реших, че ще е по-добре да ги пусна - за да не изпитват болка. Мина доста време, но ето отново плача, когато пиша това. Болката намалява с времето, но мъката остава същата. Тези прекрасни същества бяха част от моя живот доста дълго време (булонката Бенджи беше на 14 год, а догът Шънай - на 8,5 год). До последния момент се надявах да стане някакво чудо, но......за съжаление чудеса стават явно само по филмите.
Никое друго същество няма да заеме мястото на съществото, което си загубила. Никое друго няма да бъде като него. Ние се опитвай да ги сравняваш. Само си помисли, че сега това паленце си има само теб и ти си неговия свят - то ще те обича по собствен начин - но истински. Но приеми моят съвет - не оставай без животинче. Когато човек свикне в краката му да се мотае нещо "живичко" - къщата му сякаш е празна, ако то липсва.
От 17 год. в къщи венаги има куче - в повечето време - по 2 бр. Когато през януари 2007 г. си отиде догът ни - направо полудях. Даже тук във форума търсех някой мъник - непородисто паленце, което да ме посреща с радостен лай. И намерихне нашия Арвин - малък(тежеше около 400 г), не знаещ как се яде, хранихме се с капкомер и бебешки пюрета - и днес имам един "разбойник", който не оставя никого да скучае - много енергично и игриво кученце.
Не е нито Бенджи, нито Люк, нито Шънай - той си е Арвин - коренно различен от тях, но аз го обожавам.
Искренно ти желая същото щастие :kissyou:
Р.С. - на снимката е Арвин -като бебе, другите му снимки.........нещо се губят из дисковете
Никое друго същество няма да заеме мястото на съществото, което си загубила. Никое друго няма да бъде като него. Ние се опитвай да ги сравняваш. Само си помисли, че сега това паленце си има само теб и ти си неговия свят - то ще те обича по собствен начин - но истински. Но приеми моят съвет - не оставай без животинче. Когато човек свикне в краката му да се мотае нещо "живичко" - къщата му сякаш е празна, ако то липсва.
От 17 год. в къщи венаги има куче - в повечето време - по 2 бр. Когато през януари 2007 г. си отиде догът ни - направо полудях. Даже тук във форума търсех някой мъник - непородисто паленце, което да ме посреща с радостен лай. И намерихне нашия Арвин - малък(тежеше около 400 г), не знаещ как се яде, хранихме се с капкомер и бебешки пюрета - и днес имам един "разбойник", който не оставя никого да скучае - много енергично и игриво кученце.
Не е нито Бенджи, нито Люк, нито Шънай - той си е Арвин - коренно различен от тях, но аз го обожавам.
Искренно ти желая същото щастие :kissyou:
Р.С. - на снимката е Арвин -като бебе, другите му снимки.........нещо се губят из дисковете
lucy
Модератор
Благодаря ви , момичета , за разбирането и човещината, която проявявате! Наистина сте прави, че трябва просто да погледна с други очи на Макс, макар че и аз си го знаех! Явно ще трябва да се примиря с нещата такива каквито са ...
Снеже, много е сладък Арвин - вече сигурно е порастнал , но пак си е сладък, нали
Ето го въпросния Макс - много игрив, много умен и абсолютно уличен!
Снеже, много е сладък Арвин - вече сигурно е порастнал , но пак си е сладък, нали
Ето го въпросния Макс - много игрив, много умен и абсолютно уличен!
Луси,та той е страхотен:clap:Моля те целуни го от мен по сладката муцунка!Какъв е красавец:kissyou:
lucy - Арвинчето порасна (повече отколкото очаквахме ), но и червен да беше станал пак щеше да си е МОЕТО КУЧЕ. По-гальовно и "досадно" животниче не сме имали :greeneye:
А твоят Макс е такъв сладур, че ми идва да го нагушкам, ама много. Искренно ти желая да ви е жив и здрав, да ви радва и да ви прави много бели (иначе няма да е интересно)
), но и червен да беше станал пак щеше да си е МОЕТО КУЧЕ. По-гальовно и "досадно" животниче не сме имали :greeneye:А твоят Макс е такъв сладур, че ми идва да го нагушкам, ама много. Искренно ти желая да ви е жив и здрав, да ви радва и да ви прави много бели (иначе няма да е интересно)
Арвин е страхотен сладур, а за Макс.... просто нямам думи. Той в очичките е като малко детенце. Такъв един..... сладък и замислен. Хей момичета, обичайте си домашните животинки. Е, не е същото както с предишните, но те са си нашите домашни любимци. Аз така, както си мислех, че няма да свикна с тъпата муцунка на моя Алекс сега не мога без него, наскоро бях в командировка и ме нямаше в къщи три, когато децата ми се обаждаха чувах не само тях и съпруга ми но и Алекс. Така скимтеше, че го чуваха всички около мене и се смееха. Толкова е мило да знаеш, че липсваш на всички "домашни любимци" ама без изключение. Така, че обичайте ги и им позволете и те да ви обичат!
Така, че обичайте ги и им позволете и те да ви обичат!
Арвин е чаровник! А Макс е такъм малък сладур.Муцунката му е толкова мила и чакаща обич и ласки, а очичките направо те привличат.Наистина е много хубаво да знаеш, че всички домашни любимци-независимо на колко крака са, те обичат и чакат.Аз отсъствах само няколко часа от града-но всичко се усеща безпогрешно.Като се прибрах то бяха премятания, цвилене и такова въртене в краката ми,че едва не ме събори.Но разбираш колко си обичан!
Ако знаете колко плаках два дена като ви следях темата...
И нашата Пердита умря -тумор,старост и т.н. Имаме си вече и Роналдиньо, и Лиза,но не са ми в сърцето . С котките по-лесно свиквам - за 20 години имаме страхотни попълнения . Две ми умряха от старост,но си оставям винаги една малка хубавелка и всички у нас се казват Люси.Смеят ми се,но аз не искам друго име.Това лято ни подариха Муша,персийска глезотия. Предпочитам Люска ,но много ми свиди да я затворя в апартамента. Не мога да си представя да и отнема свободата. Да ми е жива и здрава ,по два пъти в годината ражда. Умирам за малки котенца. И си мисля,lucy, защо не си вземеш едно котенце? Кученцето те обича,а котката иска да бъде обичана.Пробвай заедно да ги отгледаш и ще видиш,че всичко ще се оправи. А Макс ми се струва едно прекрасно паленце,подари му другарче и заедно ще преживеете всичко.:kissyou:
Целувки на всички животинки!!!!
И нашата Пердита умря -тумор,старост и т.н. Имаме си вече и Роналдиньо, и Лиза,но не са ми в сърцето . С котките по-лесно свиквам - за 20 години имаме страхотни попълнения . Две ми умряха от старост,но си оставям винаги една малка хубавелка и всички у нас се казват Люси.Смеят ми се,но аз не искам друго име.Това лято ни подариха Муша,персийска глезотия. Предпочитам Люска ,но много ми свиди да я затворя в апартамента. Не мога да си представя да и отнема свободата. Да ми е жива и здрава ,по два пъти в годината ражда. Умирам за малки котенца. И си мисля,lucy, защо не си вземеш едно котенце? Кученцето те обича,а котката иска да бъде обичана.Пробвай заедно да ги отгледаш и ще видиш,че всичко ще се оправи. А Макс ми се струва едно прекрасно паленце,подари му другарче и заедно ще преживеете всичко.:kissyou:
Целувки на всички животинки!!!!
Denica
Модератор
Моето момче!
Ето го и моят Рори!
Появи се съм в живота ми - както казвам - той ме намери Уличен е, но за сметка на това е СУПЕР СЛАДЪК 
Никога не съм робувала на порода, въпреки че съм имала и родословни и безпородни кучета ...
Разбрала съм едно - важно е какво ти дават, погледът, с който те посрещат, радостта ...
Ето го и моят Рори!
Появи се съм в живота ми - както казвам - той ме намери
Уличен е, но за сметка на това е СУПЕР СЛАДЪК Никога не съм робувала на порода, въпреки че съм имала и родословни и безпородни кучета ...
Разбрала съм едно - важно е какво ти дават, погледът, с който те посрещат, радостта ...
lucy
Модератор
Дени, значи и твоя е уличен ? И той те е намерил , а не ти него ?
И при нас беше така! Макс е кръстен така, от "Макс и Мориц", защото с братчето му бяха влезли в двора на строежа ни и нашия палавник беше паднал в 3 метровата дренажна шахта, а братчето му стоеше отгоре и скимтеше неистово. Ако някой не знае, дренажната шахта не е като кладенеца - тя е широка около 30-40 см, колкото маркуч да влезе , човек да се спусне е невъзможно. Цял ден мъж ми си игра с една кофа да извади мъничето и накрая успя! Дотук - нищо особено, но това кученце не искаше да си тръгва от двора ни... Майка му се появи и братчето му си тръгна след нея, а нашия Макс не се отделяше от краката на мъжа ми. На другия ден мислехме, че няма да го има , но той си стоеше в бараката на работниците и ни чакаше! И така 3-4 дена. Накрая решихме, че щом ще остава в двора ни по-добре да го заведем на ваксина и да се погрижим за него както трябва, а доктора ни препоръча след ваксината да го приберем у дома на топло, защото е слабичък имунитета му. Та така Макс се озова у нас. Той си ни избра, не ние него! :kissyou:
А по въпроса за котка - нещо не се погаждаме с тия животинки ... Първото ни домашно животинче беше една сиамка - Криса, страхотна котка, но само с мен се разбираше! Аз бях бремена, тя не понасяше никой освен мен! Тероризираше де що види двукрако същество да влезе у нас, включително и мъжа ми, който я хранеше все пак! На Криса не й пукаше! После с бебето у дома стана страшно и се принудихме да я подариме... Та оттогава мъжа ми като чуе котка и се изприщва горкия!
Аз по принцип исках голямо и малко куче - след Хети се бяхме засилили да си намерим един мопс и един черен лабрадор, ама черен! Макс се появи изневиделица и сега ми е трудно да преговарям с половинката за още два красавеца, но дай Боже напролет като мъника поотрасне малко да съм късметлийка и да си взема мечтаните кучета. Пространство ще имат, само да има кой да ги обича ...
И при нас беше така! Макс е кръстен така, от "Макс и Мориц", защото с братчето му бяха влезли в двора на строежа ни и нашия палавник беше паднал в 3 метровата дренажна шахта, а братчето му стоеше отгоре и скимтеше неистово. Ако някой не знае, дренажната шахта не е като кладенеца - тя е широка около 30-40 см, колкото маркуч да влезе , човек да се спусне е невъзможно. Цял ден мъж ми си игра с една кофа да извади мъничето и накрая успя! Дотук - нищо особено, но това кученце не искаше да си тръгва от двора ни... Майка му се появи и братчето му си тръгна след нея, а нашия Макс не се отделяше от краката на мъжа ми. На другия ден мислехме, че няма да го има , но той си стоеше в бараката на работниците и ни чакаше! И така 3-4 дена. Накрая решихме, че щом ще остава в двора ни по-добре да го заведем на ваксина и да се погрижим за него както трябва, а доктора ни препоръча след ваксината да го приберем у дома на топло, защото е слабичък имунитета му. Та така Макс се озова у нас. Той си ни избра, не ние него! :kissyou:
А по въпроса за котка - нещо не се погаждаме с тия животинки ... Първото ни домашно животинче беше една сиамка - Криса, страхотна котка, но само с мен се разбираше! Аз бях бремена, тя не понасяше никой освен мен! Тероризираше де що види двукрако същество да влезе у нас, включително и мъжа ми, който я хранеше все пак! На Криса не й пукаше! После с бебето у дома стана страшно и се принудихме да я подариме... Та оттогава мъжа ми като чуе котка и се изприщва горкия!
Аз по принцип исках голямо и малко куче - след Хети се бяхме засилили да си намерим един мопс и един черен лабрадор, ама черен! Макс се появи изневиделица и сега ми е трудно да преговарям с половинката за още два красавеца, но дай Боже напролет като мъника поотрасне малко да съм късметлийка и да си взема мечтаните кучета. Пространство ще имат, само да има кой да ги обича ...
Denica
Модератор
А сега към Деничка - вие заедно ли сте ходили на фризьор? - с еднакав цвят коса сте
Всички прилики са абсолютно случайни
Люси, моят случай е почти същия ...
Януари ми изчезна кучето от склада – мъка голяма, бях се поболяла – и все мрънках, че искам куче за рожденния ден ...
Рори се появи на склада 3 дни преди рожденния ми ден – супер мръсен и стресиран от хора – криеше се под един фургон почти седмица и се бях принудила да му слагам вода и храна отдолу.
Всеки ден си мислех, че си е тръгнал, но той си седеше и чакаше.
И след третата седмица бях вече сигурна, ча това си е моето куче!
Сега си е избрал един огромен диван за легло, ближе терариума на игуаната и се чувства страхотно, особено когато ми разплита килима и дъвче кабела на телефона (рисковете на живото предаване
P).
Последно редактирано:
и мои подруги 
Супер тема. Направо обожавам животните. Но най-много обичам кучетата. Имам една булонка-момченце на име Джефко. Много добро и обичливо животно, за разлика от предишното ми куче, коете не беше толкова добро.
Но в крайна сметки добри и не толкова добри си ги обичаме.
Но в крайна сметки добри и не толкова добри си ги обичаме.
