Имате ли си животинче?

[гарфийлд]

Ето и моите

Искам на третата снимка да съм аз вместо теб

 

[kameia]

и моя котарак е "казанска" порода,но ми е най-хубавия:!::!::!:

 

[rosi_vesko]

Това са снимки на моето слънчице!Много си я обичаме нищо ,че не е породиста!

 

[lari]

Толкова е величествена! Знае, че не породата е най-важното !:kissyou:за нея

 

[lari]

Ох, че сладур.Разкошна пухена топка или мека възглавница !Страхотен е!:clap::kissyou::kissyou:

 

[rosi_vesko]

Искам да ви покажа пак моят Рижко. Малко е едричък, но си го обичаме и такъв:idea:

Страхотен е!Ще го целунеш ли от мен по коремчето-толова е пухкаво,че искам да го нацелувам:kissyou:!!!!!!!!!!!!!!!

 

[sweety]

Всяко животинче е хубаво, породата няма значение!

 

[Дида]

Искам да ви покажа пак моят Рижко. Малко е едричък, но си го обичаме и такъв:idea:

:kissyou:
Леле , Нинче, че той е разкошен.....Защо не сме по-близо,че да станем сватове?

 

[lucy]

Дано ме разберете правилно - трябва да си споделя ....
След 15 години взехме най-трудното решение в живота си и приспахме нашата обична Хети . Трудно - защото до последно се инатях да решавам да отнемам чужд живот , но ... накрая не издържах ... Всички ни съветват да си вземем друго кученце, но знаете ли - не е същото... Не можеш да замениш току-така живо същество, което ти е било като дете... Мъжа ми донесе в къщи едно игриво пале, е минаха вече две седмици и не мога да го приема по същия начин! Аз ли съм крива , какво става - незнам ...
Ако някой е имал проблем като моя - моля да сподели как минава тая мъка ...

 

[yonka]

Дано ме разберете правилно - трябва да си споделя ....
След 15 години взехме най-трудното решение в живота си и приспахме нашата обична Хети . Трудно - защото до последно се инатях да решавам да отнемам чужд живот , но ... накрая не издържах ... Всички ни съветват да си вземем друго кученце, но знаете ли - не е същото... Не можеш да замениш току-така живо същество, което ти е било като дете... Мъжа ми донесе в къщи едно игриво пале, е минаха вече две седмици и не мога да го приема по същия начин! Аз ли съм крива , какво става - незнам ...
Ако някой е имал проблем като моя - моля да сподели как минава тая мъка ...

Съжалявам за загубата ви. Вярно е ,че хората различно приемат нещата в живота ,но аз не се реших на друго куче (за коте не е ставало въпрос въобще -изключение е селския Дъргелчо,но той си е селянче и си стои там) Знаех,че винаги ще сравнявам несъзнателно ,разбира се.Другата причина е,че не желая да имам контакт с ветеринари,а с ново куче е невъзможно да не се срещаш от време на време .За мен кучето ми беше част от семейството и когато умря падна рев

 

[lari]

Луси,написах ти дълго писмо, но по невнимание го изтрих.Може би така е по-добре.Описах ти как се разделихме с две любими кучета.
Аз съм съгласна с приспиването, защото така им спестяваме много мъки.Зная какво казвам , защото преди години се мъчихме да помогнем на едното и го изтормозихме с лечението.Нека да звучи грубо за някои, но в определени случаи е по-добре да им спестим агонията.В момента гледаме третото куче-Лари,и той скоро мина през тежка операция, но за сега е видимо добре и е с нас.Тежко е , всеки го изживява по своему.Някой предпочита да остане със спомена.Ние решихме да вземем следващото тогава.Да, в началото сравняваш, дори бъркаш имената,но те са толкова мили и всеотдайни, че в един момент стават част от теб.
Друго не зная какво да кажа.Кураж и гледай напред.:kissyou:

 

[Radi]

Миличка, преди 7 години почина моето коли. Много ми беше мъчно, гледах чуждите кучета и си мислех за моя Алекс но не смеех да си помисля за друго куче. Миналата Коледа моите синове решили да ме изненадат като ми бяха намерили куче чрез обява в интернет. Когато отидохме да го вземем аз казах на съпруга ми, че няма да го обикна. Разликата между коли и пекинез е огтромна. Но сякаш кучето усети и се ЗАЛЕПИ за мене. Пък и отгоре на всичко старите му стопани го кръстили Алекс. Сега не мога да си представя ден без него. И да си призная не е същото. Почти 1 година е в къщи, много го обичам, но когато го извикам и си спомням колито. Но малкият ми глезанчо от части изтрива болката, имам предвид новият домашен любимец. Кураж ти желая. :kissyou:

 

[lucy]

Пак си поплаках, докато ви четях отговорите ... Много сте мили, наистина ... Аз най-вече се чуствам гузна, че непрекъснато го сравнявам с Хетка и дори името му като извикам и той си завърти опашката в краката ми - сърце не ми дава да го погаля истински ... Това исках да знам - в мен ли е причината или просто сме избързали като сме го взели ? Може би трябваше да си дадем повече време преди да си вземем друго кученце, но у дома беше толкова пусто и празно без Хети ...

 

[lucy]

Пак се разплаках ...
И нашия пикльо се казва Макс ...
Ох, дано времето мине по-бързо и се отпусна в чувствата си към него ...

 

[Denica]

Люси, преживявала съм го ... За мен няма по-хуманно от това да приспиш животното си, когато е необходимо - спестяваш му ненужни мъки, унижение, страдание ...
Относно новото пале - никога няма да обичаш по същия начин никой друг!!!
За 17 години в момента съм с 5-то куче - все още ми липсват всичките ... все още ги обичам безкрайно ... но малкият бяс върна отново усмивката на лицето ми и донесе онази особена любов, която само животинче може да ти даде ...
Не прави сравнения - просто си позволи да го обикнеш с неговия си характер, с неговите си бели и капризи, с неговите нужди, без да се чувстваш виновна за другия!

 

[NIA]

Люси,напълно те разбирам какво чувстваш,защото и аз съм го преживяла точно същото - от трудното решение за "приспиването", до мъката след това . Цяла седмица бях в депресия - рев по цял ден . Но пред мен не стоеше дилемата да взема или не друго. Просто през тази седмица не можехме да намерим,защото оз исках новото да бъде точно копие на предишното, но с разлика само във възрастта. Исках кученце на 1 месец, възрастта на,която беше предишното,когато ни го подариха. Намерихме, дори го кръстих със същото име като предишното. А когато видях,че новото кученце има същото бежово бетно на козината на същото място като предишното, разбрах,че няма нищо случайно. Неизбежно е първоначалното сравнение между едното и другото. Изминаха повече от 5 години, но и до днес от време на време сравняваме едното и другото,но не за да търсим недостатъци кой е по - добрия или лошия.
Повярвай ми, и новото кученце ще го обикнеш не по-малко от предишното. Само малко време трябва да мине, необходимо е както при всяка загуба.

 

[rosi_vesko]

Люси,съжалявам за тежката загуба!Аз до сега не съм преживявала такъв момент и не искам да си го представям като се знам каква съм ревла...Вярвам,че ти е много тежко,но не изоставяй новото детенце в къщата,ще свикнеш с времето с него!Това не означава да забравиш старото си другарче!Кураж миличка:kissyou:

 

[Ancho]

За съжаление болката от загубата не минава.Имах булонка която почина.Още не мога да я забравя и често сравнявам новото си куче с нея.Малко по лесно се реших на нов любимец, защото последните 3-4 години я гледаше майка ми.Аз се омъжих,родих две прекрасни деца:idea: и така живота ме повлече.Новото куче ми го подари мъжа ми за юбилея ми и понеже ми беше любимата порода(желана от детските ми години)бързо се привързах.Хората казват,че времето лекува,но не съм много сигурна в това.
Но все пак след време опитай с нов домашен любимец.Може и да се получи!:idea:

 

[kameia]

приятели,направо ме отчайвате аз вчера водих моето коте да го кастрират и го нямаше в къщи 3 часа и щях да се побъркам от притеснение,а не смея да мисля ако му се случи нещо...пази Боже.....и искам да попитам по- опитните "котарки" трябва ли да му намаля храната,сега след кастрацията

 

[rosi_vesko]

Моето котанче го кастрираха преди 10дни.Утре ще махаме конците.От лекаря купих храна-лайт за дебели котки,а тя наистина е дебела!родава се храна за кастрирани котки,за всичко това попитай ветеринарния лекар,той ще ти обясни всичко.Ако имаш въпроси-питай,с каквото мога ще помогна.:kissyou: