Здравейте и от мен,
чудя се как съм я пропуснала тази тема..а аз толкова обичам животните...
Винаги вкъщи сме били с някакво животинче...Голямата ми любов беше бяла болонка Джина-11год., която трябваше да евтаназирам, за да не я мъча...беше с рак на млечната жлеза, разсейки навсякъде...въпреки че беше раждала 2 пъти, отказаха ми операция..
Голяма мъка изживях..ходех и хранех всички улични кучета около блока ни в Тракия, месеци след това имах чувството ,че чувам стъпчиците й по балатума, дълго след това като се хранехме, вземах месце от масата и пусках ръката на долу...като рефлекс...само дето нямаше кой да ми го вземе от ръката... Не полудях само благодарение на това,че вече бях семейна и дъщеря ми вече беше родена -на 3месеца и около бебето имах много грижи...
След това за тези 11 години-(дъщеря ми вече е на толкова) сме гледали последователно риби, 3 пъти хамстери, 2 морски свинчета, папагали-вълнисти и корела,но детето взе да кашля , котка-мъжът ми и дъщеря ми отново проявиха алергия и тя остана у нас само 2 дни...
Миналата година ме врънкаха за куче-минипинчер, пекинез или чихуахуа, но понеже синът ми е още малък на 3 години съм поотложила този момент...пък и след Джина ми е трудно да помисля пак за куче...
Миналата зима им взехме този малък, синеок, пухкав дългоушко (не видях такова в анкетата в началото на темата), който се оказа перфектният домашен любимец за деца...
Казва се Анджело (в началото беше Анджелина, но се оказа ,че е момче)
Много си го обичкаме...
От време на време децата пак подновяват атаките си за куче, ама за сега аз ги отбивам, с доводите, че Дани още е малък,за да взимаме куче,колко ли ще издържам обаче..



чудя се как съм я пропуснала тази тема..а аз толкова обичам животните...
Винаги вкъщи сме били с някакво животинче...Голямата ми любов беше бяла болонка Джина-11год., която трябваше да евтаназирам, за да не я мъча...беше с рак на млечната жлеза, разсейки навсякъде...въпреки че беше раждала 2 пъти, отказаха ми операция..
Голяма мъка изживях..ходех и хранех всички улични кучета около блока ни в Тракия, месеци след това имах чувството ,че чувам стъпчиците й по балатума, дълго след това като се хранехме, вземах месце от масата и пусках ръката на долу...като рефлекс...само дето нямаше кой да ми го вземе от ръката... Не полудях само благодарение на това,че вече бях семейна и дъщеря ми вече беше родена -на 3месеца и около бебето имах много грижи...
След това за тези 11 години-(дъщеря ми вече е на толкова) сме гледали последователно риби, 3 пъти хамстери, 2 морски свинчета, папагали-вълнисти и корела,но детето взе да кашля , котка-мъжът ми и дъщеря ми отново проявиха алергия и тя остана у нас само 2 дни...
Миналата година ме врънкаха за куче-минипинчер, пекинез или чихуахуа, но понеже синът ми е още малък на 3 години съм поотложила този момент...пък и след Джина ми е трудно да помисля пак за куче...
Миналата зима им взехме този малък, синеок, пухкав дългоушко (не видях такова в анкетата в началото на темата), който се оказа перфектният домашен любимец за деца...
Казва се Анджело (в началото беше Анджелина, но се оказа ,че е момче)
От време на време децата пак подновяват атаките си за куче, ама за сега аз ги отбивам, с доводите, че Дани още е малък,за да взимаме куче,колко ли ще издържам обаче..



Последно редактирано: