Гобленът, който никога, ама никога, няма да ушия!!!

[kaliakra2002]

Здравейте, включвам се и аз с една тема, която също ме вълнува, но моля да бъда разбрана с чувство за хумор и шилите тези гоблени да приемат уважението ми към труда им, но не и към резултата!:idea:
Та на въпроса- възхущават ме куп съфорумки- стари гобленарки с изключителни работи, но като видя "Момичето с книгата", "Момичето с шапката", "Старецът с лулата" и "Пинки"-то, направо полудявам...
Имате ли такова отношение към определени гоблени?

 

[rosicaemilova]

Имаш право.Съгласна съм с теб.И на мен някои гоблени не ми допадат.Не мога да кажа ,че не са хубави или нещо от сорта,но просто са ми втръснали.Аз отскоро съм се запалилиа по гоблените,но майка ми някога много шиеше гоблени.И тогава нямаше този избор на модели и се шиеха едни и същи гоблени.В който дом да влезеш на стената висят Момичето с шапката,Синът на художника и т.н.А за КОНЕ НА ВОДОПОЙ не искам и да чуя.:sleepy:Те всички си имат тяхната красота и символика,но днес на фона на тава разнообразие от гоблени не бих шила някои от тези-НЯКОГАШНИТЕ.

 

[did_tag]

Сиси и Мадам Помпадур

Е, ако някой плати 5 цифрена еврова сума в аванс - ще се прежаля :gipsy:

 

[maria_bel]

Знам какво имате предвид. И аз не бих ги шила. Но за мене носят една специална символика - на годините, когато се запалих по гоблените. Именно от тези вече поомръзнали картини по стените се захласнах по шиенето. Именно от ръцете, които шиеха същите, се учех. Така, че те си остават като първи стъпки и един вид класика за мен. Като букварът дето ти го подаряват в първи клас, нищо че има и по-хубави и интересни книги ))))

 

[Amazonka]

Тези гоблени и на мен са ми досадни,но когато започнах да шия нямаше форум както и никакъв избор на гоблени,за жалост имам повечето от тези стари творби,но понеже съм си ги ушила вече си ми седят на стените...но вече на фона на толкова разнообразие мисля че никога не бих шила нещо подобно..чак се чудя как съм издържала да ги шия..хаха,почти всички гореспоменати съм ги шила и аз
Сиси,Мадам Помпадур,Момичето с шапката..и това на скалата,даже и с книгата!!!
Ама че съм отличничка!!!

 

[kaliakra2002]

Гоблените, кото никога...

Нали аз отворих темата- с мойте камани... "Сиси"-то ми е сантимент, не че комплектовката на Милена стил е кой-знае-каква, но видях истинската картина на 17г и си го шия в тази чест, пък и наскоро открих Golden Kite- ако видите тяхното Сиси от 100 и няколко цвята - "Искам твойто тяло- леле майко..." Е, като я видяхте какво ще кажете?! Не съм толкова добра и богата, че да я ушия, така че си оставам с тази на Миленчето

 

[maria_bel]

Е, ГК си е ГК!

Имат красоти, ама не си предствям тия тежки имперски картини на стената в моя дом някак... Не се връзват с интериора, пък и стените малки... Иначе с кеф бих ги шила, но за съжаление на практика ще добавя всички принцеси, принцове и сюжети отпреди векове в групата - не бих шила.

Виж пейзажите по се връзват - отварят дома, тия гоемите, особено като нямаш гледка баш към витоша от балкона....



kaliakra2002, аз съм запланувала три ГК скоро. Като ги купя, ще споделя схемите. Само не забравяй да ме сръчкаш след месец-два да ти ги дам )))

 

[rostso]

"никога, ама никога"

Хи-хи-хи....

Никога не казвай 'Никога!'

И аз преди години, като открих форума бех убедена, че Вилеров гоблен няма повече да погледна. Повдигаше ми се от снимка на какъвто и да е Вилер, но преди няколко месеца така се "влюбих", и то не в един, а в цели 3 Вилера.

Като нищо ще ги ушия!

Ако става въпрос за какво изобщо не ми харесва и не бих го ушила - дрехи на закачалки и обувки..... Много, ама много не ми харесват.....

 

[kaliakra2002]

Благодаря, и аз мога да ти "ударя едно рамо" с Мадам Римски-Корсакова и една Богородица с младенец-втория незнам точно как се казва-ако имаш желание пиши на Лични или на kaliakra2002@abv.bg

 

[velly17]

Конете на водопой е първият ми гоблен и макар да е малко омръзнал, аз си го харесвам. Даже съм чувала разни поверия, свързани с него. Иначе Момичето с шапката например и на мен хич не ми харесва, но мама естествено го има. Само дето един ден той просто падна от стената и стъклото се счупи и все още не е поправен.

 

[marji]

В това "никога не казвай "никога" съм се убедила от личен опит. Само преди две години се заричах никога, ама никога да не си губя времето в разни бродирани дреболийки и... елате да видите колко съм ги нацвъкала за това време. Било за Коледа, било за Великден, било за подаръче на някоя и друга приятелка... Чет нямат... Вече не казвам, че няма да шия дребни неща. :no:
Иначе и до днес не храня особена симпания към разните му там китайки и йероглифи, ангелчета и феички... Е, за последните не съм съвсем категорична, че знам ли - ако някой ден имам женско внуче и ми ревне за феичка на стената ... И как човек да не пристъпи принципите си в такава ситуация?! Като се наложи и феичка ще шия.

 

[mina]

Ох, нищо не мога да кажа!Някога си мислех,че Вилер е върхът.После ми изглеждаха адски старомодни и години не ги поглеждах!После пак ги ших.............Абе,май не се сещам за нещо ,за което с ръка на сърцето да кажа,че никога не бих шила...

 

[Val4e]

Айде и аз да се включа. Уважавам труда на всяка гобленарка, независимо какви гоблени у ушила. Но аз лично никога не бих ушила например Момичето на скалата, Златното езеро, Мостар и други подобни.

 

[Дейзи]

Старецът с лулата и Тайната вечеря са гоблените които никога не бих ушила...дано някой не ми се разсърди за коментара.Има един вариант на Тайната вечеря-беше графика,който ми харесва повече но като се замисля...и него не бих ушила

 

[drmagi]

Aз също съм се убедила,че никога не трабва да се зарича човек за каквото и да е.Преди години,когато нямах финансова възможност да си купя "Запустялата воденица" го ших по една схема с някакъв "измислен" ключ-получи се ,но не както е на снимката в каталога.Тогава се зарекох ,че повече няма да го повторя.След това бабата на мъжа ми ми го подари оригинал-купувала го е 1977 год. с оригинални конци,Когато видях конците в старата кутия,реших,че ще го ушия повторно.Стана страхотен както е на снимката от каталога и определено не съжалявам www.drmagi.snimka.bg/tapestris/moite-gobleni.514702.19469991
.След този случай не се заричам.А иначе всяко едно нещо,за което си положил труд си струва-защото сме различни хората и на всеки му допадат и харесват различни неща

 

[mimka]

Много гоблени ми харесват, но то един ижвот не стига за тях.А тези ,които не бих шила и сега се сещам за тях са гоблени-портрети ,на когото и да са.Въпрос на желание и мнение.

 

[ypa]

много интересна тема:clap:
Запалих се в деските си години по шиенето, но с години не шиех понеже в която къща да влезеш все едни и същи неща висяха по стените (както впрочем и мебелите бяха едни и същи )

Признавам си, че още не мога да се пречупя и да харесвам гоблени на стената, затова моите си седят в гардероба или по стените на приятели. Шия заради удоволствието от шиенето и затова избирам гоблена според моментното си състояние. Ето защо не мога да кажа, че това няма да го шия - знам ли какво ще ме е ударило по главата, като избирам новата тема.

 

[parcheka]

Еми, то от скоро съм в занаята хахаа, ама не бих шил Вилер. Първо са огромни и второ според мен трудността им на шиене не отговаря на качеството. Ясно,че старата школа ще скочи срещу това ми мнение, но за мен сега също има сложни и трудни гоблени и качествено са си наистина напред. Друго също не бих захванал разни рози, натюрморти и вази. Молко и пейзажите са ми хикс, но там може и да се замисля... !!!
P.S. също и тези на някои фирми които пак са големи, а като го погледнеш мяза на Super Mario на телевизор Велико Търново от 80-те години (на гадни квадратчета и колонки,колкото и от далеч да го гледаш)

 

[Миленка]

С голям мерак ще ушия всеки гоблен, за който ще получа отлично възнаграждение. И солидно капариран, разбира се.

 

[tsvety]

Аз вече на сто места съм го казвала, ама пак да се повторя. Вилеровите навремето бяха единствени и всеки ги има. Просто вече не им обръщам внимание, като че ли ги няма или са някакви щампи - толкова много хора са ги ушили и ги имат. A също така не харесвам цветя и букети. ОБАЧЕ: Има обаче два гоблена, които не съм виждала никъде по ничии стени освен във вид на снимки на моите стени. Единият е "зимно настроение" на Вилер, който през целия ми живот беше единствената картина, която имахме в апартамента (защото баща ми е израстнал в къща, където стените им са празни), и който изгоря в пожар. И още един вилеров, който е грамаден букет, от къщата, където израстнах. Смятам да ги ушия (въпреки леееекото ми предубеждение към марката Вилер ), но в пристъп на неблагоразумие, забих с два големи гоблена и тези двата чакат.