dushkova
Гобленар
Думата никога,не бих употребила,защото има гоблени ,които те грабват и "влизат "в душата ти и ти се иска да ги ушиеш . Шия и бързо, и бавно, според вдъхновението ,желанието и времето.Ако не си минал през класиката, не би добил и погледа си към всички останали гоблени,техники и бодове.Също, преди години си казвах,хм, коне .Може би под влиянието на грозна имитация ,но съпругът ми хареса точно Конете на водопой , и аз ги уших, но оригинални,защото е Тодор и конят е символа за името му.Та си спомням приказката за хапката и думата.Не знаеш какво ще те заинтригува и породи желанието ти да го направиш, за себе си ,за близките си или ,за да зарадваш някого. Важното е ,че това ,което правя и шия в момента ,ме радва.Дано е така и с вас.:loveglasses:
Случайно попаднах на темата и реших и аз да споделя мнението си ,хората от моето поколение сме израстнали с Вилер и все още има такива които не познават друго освен него защото не боравят с компютър и нямат представа колко много фирми правят гоблени в днешно време затова не мисля ,че Вилер е минало и въпреки възможността да се запозная с нови техники на шиене и нови дезайни винаги ще се връщам към Вилер ,до този момент не съм шила икона и едвали ще ушия защото мисля че ако сложа на стената си икона друго трябва да няма ,а аз искам като ушия нещо да го закача и му се радвам затова бих казала че няма да ушия гоблен който не ми радва окото няма значение на каква тема е и кой е дизайна важното е да те грабне и те накара да го ушиеш и после да го закачиш на стената и му се наслаждаваш-колкото повече си гледам ушитите гоблени толкова повече си ги харесвам :kissyou:
Уважавам труда на всички, които се захващат с това прекрасно изкуство, но видя ли "Старецът с лулата", "Коне на водопой", направо настръхвам. И разни гаврошовци, момчета с ролери и т.н. От Вилеровите (е, не от всички, но от тези, които се срещат на всеки завой) направо ме заболяват зъбите (с цялото ми разбиране към "времето, когато само това имаше"). 
