Ей, че ме разсмяхте!
И аз цоп - при безсрамниците

Научих се да шия в офиса, една колежка ме зарибяваше няколко месеца "Хайде, де, дай да ти покажа, много е приятно", пък аз все я гледах като извънземно и си мислех, че се бъзика с мен - точно тя ли - купонджийка, мадама, все по дискотеки - ще седне да шие гоблени?!?! Освен това все си мислех, че на света съществуват само Вилеровите досадни мелници, зими, коне на водопой и пр. Докато донесе едно списание и ми го показа, там си харесах един Мечо Пух в облаци, 8 цвята. И като се започна - чудех се дали някога ще успея да направя такова ситно бодче (гобленово), много дребнички ми се виждаха дупчиците, редчетата. Тя излезе някъде по работа, аз й звъня по тел. "Кога ще се върнеш? Аз си свършвам реда, сега как да продължа на другия ред?!? А как се шие в обратната посока?!?!?" Смях, смях на кутийки. Точно тогава местехме централния офис в друга сграда и мен ме бяха оставили сама и на спокойствие. А и вече бях напреднала бременна, та не ми правеха много забележки. Добре, че шефовете са много готини.
Уших няколко мъничета и като си харесах един чаршаф - бух в дълбокото ("Сикстинската мадона" на Гинокардия). Вече бях родила голямата щерка и бях в майчинство. Мъкнех го в градината, докато малката спи (блаженство неземно), в София, на Рупите (даже имам снимки, но са някъде из архивите), по полянки, край рекички, край басейна и на плажа. Как оцеля, той си знае. После дойде голямият застой - щерката проходи (направо протича), после дойде и малката и се завихри една, остана ми само времето от 22-23-24 до... когато издържа. Ех, мили спомени!
Обожавам да шия където и да е! Засега ми остана нощното време, но се надявам като поотраснат ураганите, пак да си нося нещичко по детските площадки

Шийте, шийте, мили приятели - където, когато и колкото искате! И не само не се срамувайте, ами се гордейте с красотите, които създавате :rainbow: