Срам ли ви е да шиете вънка?

Не.Шия на плажа, по разни градинки, влак, автобус, в колата.Вярно, понякога ме гледат странно, но аз съм добитък - не ми пука.Нали ми е кеф :oops:
 
не ме е срам. шия дори на работа. понякога виждам как ме гледат клиентите в магазина и колегите ми. но знаете ли- Не ми пука!
за мен това е нещото което може да ме разтовари и да ме успокои. просто не си заменям хобито за нищо на света! :)
 
Мен също не ме е срам.Шия на работа м/у пациентите,когато придружавам мъжа ми за риба,когато съм на гости за няколко дена,само на плажа не мога-много ми е топло.Иначе това ми е хобито и така си почивам-всеки го прави по различен начин
 
Ехааа, така ви се радвам като ви чета отговорите... всички мъкнат гоблените навсякъде и шиииият... а аз защо никога, никъде - нито на плажа, нито в парка, нито на пързалките, никъде не съм виждала някой да е извадил гоблена и да шие??! :confused:

А така искам да си имам някоя сродна душа наоколо... Много е приятно като ви гледам снимките във форума, обаче да седнеш с някого да си пошиеш... хе съвсем е друго!
 
Аз досега не съм пробвала да шия навън, поради простата причина, че на мен повече ми харесва да шия на лампа. Луда работа :D, ама така обичам. Иначе смятам, че не бих се притеснявала да шия навън, но някак си ми е по-добре да си се разположа вкъщи, вместо да нося гоблена си тук и там. Случвало ми се е също и да ме гледат странно, когато кажа, че шия гоблени. Но имам определен кръг от приятели, които се радват, харесват и дори споделят хобито ми! :)
И накрая ще добавя (както беше написала, някоя от вас по-горе) "На който не му харесва, да не ме гледа!" :D Аз знам защо шия и защо си хвърлям труда!
 
И аз се включвам в групата на бесрамните :smokin: . До скоро ме беше срам да шия във влака ама вече не ми пука :oops: , инъче то 3-4 часа да седиш не е много работа. и на дворчето на кооперацията си шия стига да е хубаво времето и с кафето от едната страна.... сама започнах да си завиждам :D .
Няма от какво да ни е срам, създаваме нещо красиво и който не го разбира.....:bunny:
 
ха че интересна тема.смятам че няма нищо странно и срамно да си шиеш навън.и аз това лято ших няколко пъти навън ,когато бебо спи.но за съжаление повечето време е будна и няма как.а когато сме и с баткото картинката е пълна.иначе въобще не ме интересува кой какво мисли,нали на мен ми е хубаво да си пошия.мечтая да имам къща,да седна на двора с гоблена в ръце, а децата да тичат наоколо.



И аз си мечтая за такава идилия! Две къщи имаме и в двете живеят родители, а аз искам да сме сами и никой да не ми се пречка! Иначе си мъкна гоблените навсякъде! И изобщ не ми пука дали ще ме помислят за луда или не! Не че не съм, де! :D
 
И аз обичам да шия навън през лятото.Дори на плажа съм шила гоблен под чадъра.Е,на околните им бях доста интересна,но на мен ми беше приятно.
 
Не , даже лятото , навън на масата ми е най - добре и светлината е хубава , а и по - свежо е , даже тогава , най - много ми спори гобленът .... естественно само това лято не успях да направя това , но живот и здрави догодина - ще наваксам
:smokin:
 
,,

шила съм на двора когато имах възможност да ходя на село. Иначе през отпуската на терасата си се разполагам с кафето и мобилния и цял ден си прекарвам супер. На плажа не бродирам , защото съм все с приятелки, много говорят и ме разсейват.
 
Какво срамно може да има - нито крадеш, нито убиваш............
Аз редовно си шиех из градинките, докато ходехме там - децата си играят на игрушките, карат тротинетки, а аз си шия.................... Хич и не ми пука, дали някой мие гледа .....................:gipsy:, на мен ми е густо, пък и здравословно, иначе пия кафе и пуша :smokin:
 
Аз също не се срамувам да шия навън, /даже така зарибих и Ирка и тя взе, че се научи да шие гоблен:D/ , не правя нищо нередно. Шия си и дори навън ми спори повече.
 
Последно редактирано:
Не , даже лятото , навън на масата ми е най - добре и светлината е хубава , а и по - свежо е , даже тогава , най - много ми спори гобленът .... естественно само това лято не успях да направя това , но живот и здрави догодина - ще наваксам
:smokin:

:Dдавам половината си царство да видя реакциите на непознатите!
 
Няма по-добър балсам за очите от дневната светлина когато шия гоблен! Прав е Миро, наистина имам чувството, че тогава гобленъта най ми спори :idea: А "Вънка" е относително понятие - на мен това "вънка" ми е в двора пред къщи на масата и чадърчето до мене, да не взема пък да прегоря на слънце :D Кафе и цигарка задължително и пей сърце! А когато отида на гости за два или три дни, винаги мечакат с нетърпение кой гоблен съм започнала :wine: А да не говорим пък за тераската пред бунгалото, ех спомени, спомени....................
 
Ей, че ме разсмяхте!
И аз цоп - при безсрамниците :)
Научих се да шия в офиса, една колежка ме зарибяваше няколко месеца "Хайде, де, дай да ти покажа, много е приятно", пък аз все я гледах като извънземно и си мислех, че се бъзика с мен - точно тя ли - купонджийка, мадама, все по дискотеки - ще седне да шие гоблени?!?! Освен това все си мислех, че на света съществуват само Вилеровите досадни мелници, зими, коне на водопой и пр. Докато донесе едно списание и ми го показа, там си харесах един Мечо Пух в облаци, 8 цвята. И като се започна - чудех се дали някога ще успея да направя такова ситно бодче (гобленово), много дребнички ми се виждаха дупчиците, редчетата. Тя излезе някъде по работа, аз й звъня по тел. "Кога ще се върнеш? Аз си свършвам реда, сега как да продължа на другия ред?!? А как се шие в обратната посока?!?!?" Смях, смях на кутийки. Точно тогава местехме централния офис в друга сграда и мен ме бяха оставили сама и на спокойствие. А и вече бях напреднала бременна, та не ми правеха много забележки. Добре, че шефовете са много готини.
Уших няколко мъничета и като си харесах един чаршаф - бух в дълбокото ("Сикстинската мадона" на Гинокардия). Вече бях родила голямата щерка и бях в майчинство. Мъкнех го в градината, докато малката спи (блаженство неземно), в София, на Рупите (даже имам снимки, но са някъде из архивите), по полянки, край рекички, край басейна и на плажа. Как оцеля, той си знае. После дойде голямият застой - щерката проходи (направо протича), после дойде и малката и се завихри една, остана ми само времето от 22-23-24 до... когато издържа. Ех, мили спомени!
Обожавам да шия където и да е! Засега ми остана нощното време, но се надявам като поотраснат ураганите, пак да си нося нещичко по детските площадки :)
Шийте, шийте, мили приятели - където, когато и колкото искате! И не само не се срамувайте, ами се гордейте с красотите, които създавате :rainbow:
 
Колко хубава тема, защо е зарязана?
Мед капе по сърцето ми като ви чета, ама ми е и тъжно, защото аз не мога така. Опитвах да бродирам на пейката в градината, но трябва да си вардя нещата от най-малкия ветрец, няма къде да си сложа схемата, схваща ми се гърбът... как успявате на плажа! Аз ако не си подредя нещата пред мен на масата, на стола с облегалка, просто няма как иначе!
 
Да,темата е доста интересна,но доскоро беше студено/а и още е/, и не може да се бродира навън!Като чета отново мненията ви и ми стана смешно,защото след няколко дни отиваме в Гърция на почивка и аз водя душевна борба дали да си взема гоблена или не.Искам да попитам,макар че явно тук не му е мястото как се определя,кой е начинаещ,кой напреднал и кой майстор ???Ще бъда благодарна на всеки който ми отговори.
 
Ирина, това дали си начинаещ, ... се определя според броя на мненията.
 
живея до морето но несам се сетила да шия на плажа :D но шия в колата на задната седалка така и моя мъж е доволен че не му правя забележки иначе двама шофьори се караме :D аз почти не ходя по комшийки предпочитам в къщи да си шия гоблена не ме интересуват хорските приказки/ поздрави на всички гобленарки :kissyou::wine::cookies:
 
Назад
Top