И аз ще ви кажа,кога съм започнала с гоблените.То беше доста късно бях някъде на 30г. , виновника за това да започна да шия гоблени е сестра ми.Иначе плета и шия карета от 7 годишна възраст,научи ме мама,под предтекст,че трябвало да имам чеиз ха ха ха ха ха.Та за един "Велик ден"сестрами ми беше на гости и извади гоблена "Горски параклис през зимата" и започна да шие.Аз я смъмрих,защото све пак е празник и не бива да се работи и че трябва да си пази очите,защото тя е клиничен лаборант и от микроскопите се развалят очите,накрая и обещах,че ще и купя картина само да спре да шие.А нейният отговор беше"...ти не знаеш какво е кака,просто не знаеш...".От чист ИНАТ реших,че и аз трябва да се науча,не може само тя да шие и после да се фука.И тя ми показа на този гоблен,като се учих точно на камбанарията на параклиса,не се впечатлих много.След празниците сестра ми си замина и ми изпрати първият ми гоблен "Коне на водопой".Не помня колко време го ших,но след него нямам спиране и така до днес вече над13 г..Винаги когато имам време сядам с игла в ръка.Сега трябваше да оплета три пуловера на сина ми и бях спряла за малко,но и това свърши и пак шия.Моите приятелки ми се чудят,не ти ли се излиза на разходка,не ти ли се иска да поприказваш с приятелки,и това правя,но по-малко.Удоволствието от ушитото е голямо а и много ме успокоява и зарежда с енергия.Вече имам около 17 гоблена,като най-малкият е "Майчина усмивка".Дано господ дава здраве и живот на всички за да ушием всички онова което ни харесва.