На каква възраст започнахте

  • Началник на темата Началник на темата denito78
  • Начална дата Начална дата
Аз също като малка съм шила покривчици, на който майка ме научи. След дълги години видях една приятелка да шие гоблен, купих си и сама се научих. Първият ми гоблен беше много смешен. :D Бях го ушила с обратен бод и при това бях опъвала много конеца, та чак се виждаше панамата. После същият гоблен го уших на ново, но вече с помоща на моята приятелка и стана добре. Майка все още ми пази първият самоук ушит гоблен, и като го видя умирам да се смея. Та това беше преди 10 години.
 
Здавейте и от мен! :)
Бях на 9-10 когато една съседка ме учи да плета и да шия каренца, но винаги ми се е искало да мога да шия гоблени и така когато бях на 11 леля ми започна да шие. Помолих я и тя ми показа как става и и до днес си бродирам когато намеря време/не че съм много голяма,едва на 18 :) /
 
аз започнах на 14-15 години. тогава моят баща шиеше един гоблен (на кръстчета) от списание "икономия и домакинство" (излизало през 1934,6..-тези години ).тогава си спомням, че той се криеше от външни хора-като звънне някой-хвърляше гоблена. след това вече и аз започнах и на никого не му идваше наум да се присмива. можехме да стоим до късно и да боцкаме. това беше мноооого отдавна. та чак и до сега. моят съпруг казва да излизам отвреме навреме и да стъпвам по земята през почивните дни. сега ни останаха за спомен от баща ми -гоблени, а от майка ми-покривки на една кука.:kissyou:
 
Научиха ме да шия на 13,но тогава не ми беше толкова интересно.Започнах да шия сериозно ,когато забременях със сина ми на 17 години.
 
Аз започнах някъде 3-4 клас. Преди това шиех каренца и възглавнички с "бод зад игла". А на една кука плета от детската градина, но като започнах гоблените, зарязах всичко друго.
 
Аз започнах на 18 - тогава уших 1 гоблен. (Изключвам няколко каренца от часовете по трудово обучение в училище шити с кръстчета.) После прекъснах за 10 години и преди около 9-10 години започнах отново. И така с прекъсвание, та до ден днешен
 
Е явно аз съм от по малкия брой започнали по-късно да шият .Запали ме една съседка преди 4 години когато бях на около 40 г.,и вече не мога да спра.Като по-малка опитвах да шия каренца и да плета ,но това си е нещо като наркотик,започнеш ли не можеш да спреш.
 
stenli63, не си само ти да прошиеш на късни години. Аз също започнах на ~36, а дотогава незнаех как се държи игла :D /аз от малка кроя, шия на машина, но на ръка - никога, а пък за бродерия да не говорим - какво е това/. Имам приятелка която ми казваше, че бродира и аз все и се смеех - как така ще седнеш, мен не ме свърта, губиш си времето и т.н. Сега какво стана - все гледам да хвана иглата. То си е като наркотик, поне за мен:idea::kissyou:.
 
Майка шие на машина и вкъщи имаше стари списания бурда.На гърба на едното имаше страшно сладка картинка с едни мечовци,баш точно за детска стая.Изобщо не знаех дори думата гоблен и схема и мулине.На тавана имаше от баба останали едни панамки ама мн мн финни4ки,в смисъл дребнинки.На такава панама с машинните конци на маика,сама както ги подбирах и стана хубав като пощенска картичка-на 12 годинки.
 
В пети клас като бях, мама ми донесе мостра на гобленче на ДМЦ, което й бяха дали в някакъв магазин. Каза ми, че ако искам, мога да го ушия аз. Показа ми как става и от от тогава... :) десетина години вече си играя с иглата. Не мога да се похваля, че съм добра и че всички неща стават перфектни, но пък имам желание, което е най-важното :)
 
Аз на 4 годишна възраст се научих да плета синджир на една кука, в последствие си плетях дрехи на куклите и мотивчета на една кука, след което се заех с бродиране на възглавнички на герои от приказките и така до пети клас, когато започнах първия си гоблен. Как започна всичко ? - Майка ми тогава шиеше първия си гоблен " Омагьосания замък " и ми показа как се шие на фона. На мен ми хареса това занимание и на баба в гардероба открих гоблена " Котето музикант ", който й беше подарък, но не го беше започвала да го шие изобщо. Аз го взех и така започнах. Беше ми доста трудоемко, защото легендата беше на оризова хартия и малко окъсана. Но справих се доста успешно и така в последствие започнах с по-сериозните си творби :)
 
Спомням си че ходех на детска градина и сигурно съм била на около 5 годинки,когато събирах парцалчета за куклите и се мъчих да им правя дрехи.Сигурно са били доста нескопусни,но помня че бях забила една губерка в леглото и явно съм станал за нещо,но като седнах усетих ,че губерката ми се заби в задника и изревах на умряло.Баба веднага дотърча и я махна,като ми се скара че буча иглите къде ли не.Това ми е урок за цял живот!После се захвана да ме учи да плета и за втори клас спокойно,можех да плета на една и две куки.Заплетох си един шал от грозна кафява прежда,която ми бучеше на пръстите.В четвърти или пети клас,вече не си спомням с точност майка ме накара да ушия Старото мостче,ама аз не исках и не ми доставяше удоволствие.Но все пак под неин контрол го уших.После в седми клас започнах да се уча да кроя от майката на една приятелка и накрая завърших техникум по облекло.Минаха доста години и аз исках да си пошия някакво гобленче,но не съм се интересувала сериозно.Леля ми имаше огромен кашон с оригинални Вилерови комплектовки и аз много им се радвах,но тогава плетях каренца на една кука и не се хващах на гоблен.Но леля ми почина и аз от мъка по нея за да си спомням почнах да шия.Това стана преди вече четири години и така до сега.Но за съжаление,макар,че аз най-много от всичките роднини бях с нея и оценявах труда и,щом тя си отиде от този живот,видях алчността на снахите и ,и бях упреквана,че тя обичала само мен! За това не взех и конец за спомен,а съхраних топлината от нейните съвети,усмивката и,сръчността на ръцете и красотите,които тя твореше с такава лекота и удоволствие, в душата си!Никой не може да ми вземе спомените и прекрасните часове прекарани с нея!Много съм и благодарна,защото основно на нея дължа любовта си към ръкоделията и кулинарията! За мен тя беше повече от майка!
 
И аз съм от закъснелите :D. Отрих тази магия когато бях на 37 г. в тежък за мен период. Но за мен се оказаха най-доброто хапче против стреса и натовареното ежедневие и така вече 6 години.
 
Шия гоблени от 1997, тогава започнах да се уча на "Казанската икона". След това уших Сикстинската мадона, шила съм и няколко малки гоблена с цветя, сега завършвам Мадона де ла Седия. Мъча се и с гоблена "Св. Иван Рилски", там е голям зор. :)
 
Аз започнах на 9-10...Само че много рядко шиех и сега пак се запалих.
 
За момента ще се окаже че съм ветеранка !:D Шия от 22 години а започнах на 16 благодарение на зълва ми. Сега предавам щафетата на моите 2 дъщери и голямата се справя вече по-добре и от мен , но малката ... Може и да завърши " Лунен ангел" когато се пенсионира...:D:D:D
 
БЯХ 5-6 КЛАС КОГАТО БАБА МИ МЕ НАУЧИ,И ШИЕХ МАЛКИ ЕДНИ ПИЛЕНЦА НА КЛОНЧЕ, БУКЕТЧЕТА , РОЗИ В ПАНЕР И Т.Н.
ПЪРВИЯ ГОЛЯМ УШИХ В 8 СРЕЩУ 9 КЛАС БЯХ БОЛНА ОТ ХЕПАТИТ И ГО УШИХ ЗА ЕДИН МЕСЕЦ,НОЩТА ОТ ГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ
 
привет

:DНезная кой е ветеран и кой не е , но най - късно май съм започнала аз / за което така съжалявам :mad::uhhhh: /Толкова време съм пропуснала. Сега съм на 46, а благодарение на Ради започнах преди 2 години. Много години преди това сестра ми искаше да ме научи / а тя шие от доста години/ , а аз се заричах че никога няма да си вадя очите с такова нещо. Сега съжалявам за пропуснатото време:(
 
Трябва да влезнете или да се регистрирате, за да отговорите тук.
Назад
Top