а как се отнасят вашите половинки към гоблените

  • Началник на темата Началник на темата viking
  • Начална дата Начална дата
Moят мъж е "за" хобито ми,той е рибар и се занимава с такъмите си,дялка си воблери(примамки) от дърво, или е за риба,а аз съм с гоблена.Дъщеря ми е"по-ревнива",защото е на 2,5 години и иска да си играем,но когато заспи е моето време.Дори мъжа ми сам ме подканя да сложим в рамка някой гоблен,който е навит на рулото с готовите за рамка.Избираме я заедно и той отива да го получи,когато е готов и го закача на стената.Така,че може да се каже че съм от щастливките
 
Много хубава темичка, с интерес прочетох всички мнения. Съчувствам с цялото си сърце на момичетата, които не срещат разбиране и подкрепа.

Аз лично не мога да се оплача. Мъжлето ги гледа с интерес. На майтап все ме пита "как върви тензухът?". На скоро бродирах една готова покривчица за великден, а той - "хайде бре, кога ще е готова? Нямам търпение вече да си разлея кафето отгоре - хаха" (след това го гоних из къщата и яде пердах :D).
И той е доволен, че съм кротичка като шия, а той гледа сериалчета. Единственият проблем е, че хем трябва да гледам с него, хем да шия, а тази светлина хич не я обича - примрънква по-малко, но без успех.


Майка ми и баща ми пък се пръскат от кеф и все искат да оставям гоблените си след рамкиране при тях. Голяма борба е, за да си ги взема. Зълвата и тя все иска да и ги подарявам, а мъжа и дума не дава да се каже, че ще подарим нещо, абе лудницата е пълна :kissyou:
 
Готина темичка:idea: Моята половинка много харесва хобито ми и все ме моли да му шия нещо.Смятам скоро и него да науча,та да имам време за моите си неща:D
 
Последно редактирано:
Моят мъж се отнася с голям интерес към гоблените!Дори си е поръчал "Зимният параклис" за него.Често ми отделя пари от заплатата за да купя нов гоблен, който да ушия за вкъщи, дори ходи да ми купува конци вместо аз да се разкарвам.Често за празник или годишнина ме изненадва с подарък гоблен.Последно ми подари "Жълти рози".Как да не го обичаш такъв мъж:D:D:D:D:D
 
Не мога да кажа, че моят мъж е запален като мен. Дори не проявява интерес когато шия, не поглежда да види до къде съм стигнала с гоблена, как се получава и ако не го попитам няма и да си каже мнението. Но въпреки това ме подкрепя и уважава хобито ми. Дори често се шегуваме, че сме като баба и дядо-той гледа телевизия, аз шия. :loveglasses: :D Казвал ми е че се радва, че се занимавам с нещо стойностно, вместо да не правя нищо по цял ден. Аз не се дразня от това, че не се интересува от гоблените ми, нали не ми пречи....пък и всеки човек е различен и не е нужно и на него да му харесват колкото на мен. Иначе той ми купува гоблените и нито веднъж не ми е отказал, съграсява се веднага. Не съм чула една лоша дума от него и не ми е правил намеци, че прекалявам с шиенето. На мен това ми е достатъчно-уважението, което проявява. :)
 
Мдааа:confused:Така като гледам аз съм от щастливките.Когато започнахме да се виждаме с моята половинка преди около година, той прояви интерес с какво се занимавам.После пожела да му покажа как става и да види дали би се справил с такова нещо.Сега живеем заедно.Резултата: аз седя пред компютъра, а той си шие тихо и кротко.С няколко думи - присвои си хобито ми:D.Обаче много му се радвам.
Искрено съчувствам на тези сред вас, които не срещат същата подкрепа и разбиране.Но за тях пък си има този чудесен форум , където всички можем да се порадваме на прекрасните им творби.
 
Здравейте!

:clap:Здравейте и от мен. Преди много години плетях на една кука карета и покривки.После се научих да плета миля на 5 игли и покривки за кръгли маси. НО моят съпруг винаги е мрънкал, защо но ушиеш един гоблен - много ми харесват.Аз пък се бях запънала , това го не мога . Обаче щом ме съкратиха от работа след като 13 години бях учителка - се видях в чудо . Домакинство и после скука.Карета и плетки в кашони и кашончета. Тогава една комшиика ми показа как се шият гоблени. Ще шиеш - Първа любов.Това са номерата на конците - купи си ги.Отивам към магазина и там отпред вестникарска бутка , а на нея списание за гоблени. На корицата гоблена - Брезова гора.Веднага купих конците и започнах.Познаите ,кой беше най- доволен----мъжът ми. След време когато си счупи крака - дори и той уши гоблен - Усещане за свобода. А сега ми купи Африкански лъвове , нищо че е скъп. Все пак и двамата сме зоодия лъв. Моят мъж ме подтикна да шия гоблени и съм много доволна от това.Пожелавам това и на всички гобленарки от форума.
 
Моя мъж е злато.Идва с мен да си закупя материалите за гоблена,който ще шия и като почна да шия нещо няма търпение да види крайния резултат.Даже за един гоблен ми помагаше като броеше бодовете на панамата,за да изчислим от къде да почна. :) Той не гледа мачове,но обича да си чете форумчета в нета.Аз си шия,той си чете и си приказване и се получава една готина семейна картинка :)
 
,,

Ние сме една семейна идилия-аз си шия гоблена а той играе на компютъра:D Когато някой попита нещо има моментно мълчание,защото единият брои а другият е в инстанция.Абе голяма картинка сме-нямам проблеми с хобито си и той с неговото.Както казваше един дядо -ние не се търпиме вече 19 години а живеем заедно и се обичаме!!
 
Ние също сме идилична семейна картинка!Аз си шия,а той си чете новините в интернет.Това е в случаите,когато не съм му поръчала да ми свали някоя схема/компютърните ми умения са направо отчайващи/.След това двамата ходим да ни я принтират/или както там се казва/.Дори ми дава съвети,когато реша да подменя някой цвят конец.Наистина е много приятно,когато най-близкия ти човек цени твоята страст към гоблените
 
Моят няма никакво отношение към хобито ми. Нито е против, нито е за. Баща ми казва, че това е празно занимание, а свекърва ми веднъж тръгна да си бърше потта с една моя покривка, която бродирах.:uhhhh:
 
Мога да кажа,че никак не ми се пречка,напротив.Все се фъчка пред приятели какво съм сътворила.:idea:.Не,че е кой знае колко много.Винаги участва в избора на гоблен,който да започна и следи с интерес развитието.
 
Здравей те на всички, и аз да се похваля с моята половинка. Той е безкрайно щастлив, че шия, винаги двамата избираме, какво да шия без значение колко струва гоблена. Даже успях да го зарибя да шие и в момента е единственото ни водно конче в групата на пеперудите :idea: . Даже ми отмъкна изпод носа един гоблен и почна той да го шие :D . Да ви кажа само сме за завиждане- седим си двамата(когато не е на работа) сутрин и си шием ли шием с кафето :gipsy: . Пожелавам на всеки да усети такова щастие :flowerlove:
 
Моят съпруг уважава и харесва хобито ми. Заедно избираме голените, които ще шия, рамката, мястото, на което ще седи ушития вече гоблен. Пък и като седна да шия, не го закачам за нищо. И компа му е свободен, и дистанционното...Зарибих една приятелка с гоблените, а отскоро и свекърва ми.
 
Назад
Top