а как се отнасят вашите половинки към гоблените
- Началник на темата viking
- Начална дата
моят съпруг умира от яд 
когато започна да шия нов гоблен,но крайният резултат го радва :yes: притесява се эа эрението ми :goodnews:
когато започна да шия нов гоблен,но крайният резултат го радва :yes: притесява се эа эрението ми :goodnews:
Здравейте и от мен.Моят баща винаги казваше:По добре мъж с хоби в къщи отколкото в кръчма с приятели.
И от четири години мога да кажа че това си е абсолютно вярно.Той се занимава с авиомоделизъм а аз си шия гобленчета.Е парите все недостигат щото и двете хобита са скъпички,но идилията е пълна. Важното е че се подкрепяме взаимно. На момичетата чиито мъже не ги подкпепят мога да кажа само НАМЕРЕТЕ ИМ ХОБИ БЕ ХОРА тогава няма да се занимават с вашето а може и подкрепа да получите:blueflow:
И от четири години мога да кажа че това си е абсолютно вярно.Той се занимава с авиомоделизъм а аз си шия гобленчета.Е парите все недостигат щото и двете хобита са скъпички,но идилията е пълна. Важното е че се подкрепяме взаимно. На момичетата чиито мъже не ги подкпепят мога да кажа само НАМЕРЕТЕ ИМ ХОБИ БЕ ХОРА тогава няма да се занимават с вашето а може и подкрепа да получите:blueflow:Относно зрението аз използвам капки за очи които слагам вечер след като спра да шия ,за да се отпунат очите т. к. и на работа съм на изкутвена светлина и компютри.Капките се казват Систейн и ги препоръчват при умора от взиране - четене шиене компютър.Която предпочита може да ползва лупа има специалне за гоблени .На мен лично лупата не ми е удобно т. к. нося очила за късогледство.:loveglasses:
няма койзнае какво мнение,но винаги е харесвал това което измайсторя.сега се уча да шия гоблени ,и единствено се притеснява за зрението ми.
когато купувах вторият си гоблен в магазина една възрастна жена ме посъветва да отида на очен лекар и да си направя подходящи очила за работа с гоблен,въпреки че нямам проблеми със зрението.
е понякога се натоварват очите и започват да ме болят....:-|пусти мерак и страст
когато купувах вторият си гоблен в магазина една възрастна жена ме посъветва да отида на очен лекар и да си направя подходящи очила за работа с гоблен,въпреки че нямам проблеми със зрението.
е понякога се натоварват очите и започват да ме болят....:-|пусти мерак и страст
Тая темичка е събрала доста паяжини, а е интерена
Изчетох всички изказали мнение по въпроса. Явно щастлвките, които имаме подкрепа от близките си сме повече:kissyou:
Аз самата късно се запалих по гобленарството, но имам пълната подкрепа и на благоверния си и на синовете си. Мъжът ми ми купува това, което си пожелая, а понякога проявява и самоинициатива, ако съм му намекнала за нещо. Малкият син се мръщи само тогава, когато го помоля да ми разпечата дадена схема, защото принтера е вързан само с неговия комп, но все пак ми угажда, сам си пожела да му избродирам Рилския манастир и вече е щастлив притежател на тоя гоблен. За приятелката на големия избродирах една роза, която той одобри и това се оказа чудесен ход.
Добре е да имаме подкрепата на близките си, тогава и шиенето доставя по-голямо удоволствие.
Изчетох всички изказали мнение по въпроса. Явно щастлвките, които имаме подкрепа от близките си сме повече:kissyou:
Аз самата късно се запалих по гобленарството, но имам пълната подкрепа и на благоверния си и на синовете си. Мъжът ми ми купува това, което си пожелая, а понякога проявява и самоинициатива, ако съм му намекнала за нещо. Малкият син се мръщи само тогава, когато го помоля да ми разпечата дадена схема, защото принтера е вързан само с неговия комп, но все пак ми угажда, сам си пожела да му избродирам Рилския манастир и вече е щастлив притежател на тоя гоблен. За приятелката на големия избродирах една роза, която той одобри и това се оказа чудесен ход.
Добре е да имаме подкрепата на близките си, тогава и шиенето доставя по-голямо удоволствие.
Моят мъж ми купи първия гоблен за 8 март 2009- после поне още пет- та до ден -днешен той е основният ми спонсор, но пък за четирите години, за които сме заедно всичко над 5лв за неговия риболов,го плащах аз- е, все по разни поводи...онзи, който ме ремнува от гоблените е синът ни Асен-взема гергефа от ръцете ми, слага си го на главата си и бяга да се крие!
С моя съпруг сме толерантни към хобитата на другия - неговото е риболова, а аз освен гоблените обичам книгите и филмите. Гоблени не ми е купувал за разлика от книгите. Харесва когато ушия нещо ново, но в последно време не е очарован от гоблените които не са запълнени изцяло, ако ме разбирате какво имам впредвид. Аз пък обратно - Тоскана и Гърция на Хейгъл ми харесаха и затова ги уших. Децата са големи и са ми купували конци и разпечатвали схеми. Много се гордеят, че спечелих едно първо и едно трето място в конкурсите на Галерия Бродерия. Големия ши 1/3 от момичето с кучето и това беше. Сега не се интересува от гоблени. А малкия син е по-запален и когато преди години се регистрират в един руски форум се влюби в еднорога на Дименшънс и сега е горд собственик на гоблена, който го подарих за рождения му ден. Навсякъде се хвали с него - заедно избирахме рамката.
Въобще не мога да се оплача от членовете на семейството си. Съпруга ми има в офиса си 4 мои гоблени подарени по различни поводи.
Въобще не мога да се оплача от членовете на семейството си. Съпруга ми има в офиса си 4 мои гоблени подарени по различни поводи.
Аз съм от малкия процент жени с половинки незаинтересовани от хобито ни.Имам предвид пълно безразличие - не негативно отношение.Ако му се хваля и показвам ушитото - ще изтръгна някоя похвала с половин уста и снизходителна усмивка.Ако съм пренебрегнала някой ангажимент заради шиенето - ще има леко мърморене.Иначе няма нищо против по принцип.Благородно завиждам на тези от вас , които срещат одобрението на мъжете до себе си !
:flower: Аз също съм от малкият процент-когато съпругът ми ме види,седнала с гоблен имам чувството,че рога му поникват.Веднага започва да ми напомня,че има скъсани джобове и чорапи за доизкърпване.Не дай си боже да ме завари нощем да бродирам,думите които казва са " Ама ти още ли си вадиш очите?".
При нас е малко смешно но моят не подозираше какво мога 8-9 години бях наблегнала на рисуване и работа Един ден видя Малката фрегата в апартамента на родителите ми и попита картината кога е купувана 
ей така изглеждаше като майка ми гордо каза- "ми това го е шила Деси":idea: и се почна- миналата година, наново с крастата, аз шия, той се радва и ме проверява и мнение дава страшна работа. Даже двамата разглеждаме готовите творби и етапите Ви и се меси и се пени...спецът... да те заболи главата направо нищо че една игла ми я вдява 10 минути веднъж и завинаги...
Един ден видя Малката фрегата в апартамента на родителите ми и попита картината кога е купувана ей така изглеждаше като майка ми гордо каза- "ми това го е шила Деси":idea: и се почна- миналата година, наново с крастата, аз шия, той се радва и ме проверява и мнение дава страшна работа. Даже двамата разглеждаме готовите творби и етапите Ви и се меси и се пени...спецът... да те заболи главата направо нищо че една игла ми я вдява 10 минути веднъж и завинаги...При мен е нещо по малко от на всички, не е запален, не познава моето хоби, но го уважава, и ми се кара че ще си разваля очите, но пък се гордее пред приятели и познати с това което съм ушила, нищо че не е много! Само един запален по гоблените може да ни разбере.......Но за мен е важно че не ми пречи да правя това, което ми доставя удоволствие - да шия гоблени и да отглеждам цветя:yes:
У нас за мое щастие цари разбирателство.И съпруга ми и децата ме разбират и проявяват интерес/умерен/.Никога не ми мърморят-напротив-те често ме подканят-"Айде седни да си пошиеш....".Сам мъжа ми не ми е купувал гоблен,но с удоволствие изпълнява поръчките ми ,или ме кара до магазин - било в Пловдив,било в София.Той харесва "класическите" гоблени , а аз напоследък си падам по по-модернистични- тук имаме известно неразбирателство.
При нас е едно приятно безразличие. Не си пречим с предпочитанията си, уважаваме си ги. Но при мен има нещо което остава завинаги, но точно вчера го улових, че се хвали с моите гоблени. Дори детето вече започна да се хвали с това, което съм ушила за нея. Никога не са ми правили забележка за това че съм оставила домашната работа за да шия. Но това не се и случва. Но в крайна сметка - уважават хобито ми.
Моя образ вика"Дай да си избърша стъклата на колата",а майка му благовее и се възхищава.Котката само дебне да оставя някъде ръкоделието за секунда и веднага ляга отгоре и замахва с лапа като искам да си го взема.Кучето не знам как реагира,понеже реакциите са непридвидими и всичко се крие от него.А бе цирк сме!
След като се омъжих години наред не бях шила. Той дори не знаеше, че мога да бродирам.После си купих един гоблен на път за морето от Казанлък и така се почна. Докато шиех първия си гоблен - "Сиси", мрънкаше, че не съм му обръщала внимание вечер, че щял да хвърли гоблена в печката и т.н. После уших "Ухажорът". Рамкира ги наш познат и когато ги донесе у нас, мъжът ми не беше вкъщи. Облегнах ги в хола да го чакам да решим заедно къде ще ги закачаме. Като се върна, момичета, като седна на земята срещу гоблените-15 минути не мръдна, вярвайте ми. Така горд беше единствено като родих щерката (щото за сина не можех да стана от леглото да го видя). Оттогава ми е страшна подкрепа. Непрекъснато се хвали пред познатите ни кои гоблени съм ушила и кой шия в момента. Тази година за годишнината от сватбата ни поръча да направят на гоблен една от сватбините ни снимки, дето сме само двамата. Имам още малко да довърша "Мадам Помпадур" и захващам вече и него. Та явно и аз съм от щастливо приобщилите половинките към хобито си жени.:idea: