Сисе, тя емоцията още не може да се откъсне от мен, та да я споделя - още ме тресе от снощи...Не съм махмурлийка, щото не пия...Ама още се чувствам, все едно съм там...Прегръдки, целувки, кратки разговори, за да видиш повече хора, търсене на непознати приятели - е, неописуемо е за мен - всички,които са го преживели, знаят какво е!
Очаквам с нетърпение и другите снимки - сигурна съм, че съм уловила една стотна от всичко...
Но ненапразно бяхме в полите на Родопите - там са най-най-най-гостоприемните хора, това си е мое наблюдение от годините, прекарани в Смолян...
Всичко беше просто перфектно!!! А, не - тортата беше мнооооооооого сладка и не можах да си я изям....


Сега ходя като разярен бик вкъщи, щото чувствам вкуса й и така съжалявам, че си оставих парчето наполовина, че няма накъде...Пък ме досрамя да искам да ми я увият ...за вкъщи...

Обаче моят гост си я изяде до трошичка, което означава, че за него тортата е била пИрфектна...Пък щом той е доволен, значи и аз съм...
Юра, а дали стана ясно колко пари са се събрали за Мишо?