:hello:
Започвам, ама има една подробност - моето село е на 80км. южно от Стара Загора, а на мъжа-на 40 в западна. Та искам да кажа че за едни 120км. има оргомна кулинарна разлика. Тук в СЗ пък - съвсем друго

Един прост пример -зелето, което се готви на "свинското погребение" на трите места е различно, а доколкото си спомням в Гурково (май е на 30-40км. в северна посока от СЗ) пък е четвърта разновидност на зелето.
От моя си край - ето някои неща, които другаде не съм яла. Аз съм от подножието на Сакар планина - с. Орлов дол, находящо се близо до Тополовград
***За катмите - на баба катмите (сега и майка така ги прави) са едни пухкави, дебели 1/2см. и на големи дупки. И след като се изпекат на сача, всеки си ги маже с каквото иска. Състава им записах, не че съм ги направила тук на котлона:
1 пак.мая (от големите - май 40г. пише на тях
1.5л. вода
щипка сол и брашно за по малко по-гъста гаша от палачинкова.
Забърква се и се оставя на топло да си увеличи обема от 2 до 3 пъти.
Сача се намазва (по наблюдения) с разбити жълтък с масло, като мазането е или с марля, или с парче ябълка или лук, боднати на вилицата.
Като се запекат от едната страна - вижда се, защото цялата е станала на дупчици и побутната отстрани се отлепва, се обръща от другата страна да се запече. След което се намазва с масло и след това кой с каквото му душа иска.
А като се оженихме, свекърва ми направи катми в тигана, по-дебели от палачинки и по-твърди, без никакви шупли и със сода за хляб, поръси със захар и .......аз казах "такива тестени не ям", та да не я обидя иначе.
*** Другото, което е типично за моя край е траханата. Такъв вариант не съм срещала никъде из готварските сайтове - (пропорциите не знам, само съдържанието, като бях малка ми беше писнала, та не помних, ама не съм яла от 10г. откак баба почина). Та тази трахана е една чорба, в която има червен пипер, малко ситно нарязан праз, чубрица и оцет (киселее), съвсем леко замътена с малко царевично брашно и като ти я сложат гореща си сипваш вътре препечени хапки-тогава нямаше крутони
*** Триеница - ей това напомня писаните по кулинарни сайтове трахани - във вряла подсолена вода, се пускат едни брашнени трохи, които се правят като се мокрят ръцете с вода, потапят се хубаво в брашно и като се претрият падат едни като оризчета брашнени трохи. Като се сварят тези трохи - се прецеждат през гевгир(или някои като майка улучват водата си) и се изсипва в тава. Запържва се малка глава лук на ситно в масло и се полива отгоре триеницата. После - може натюр, може и със сирене. Аз лично ей тия храни, дето като малка ги бях намразила до дъното на душата си и се заричах никога да не ги ям, сега като си ходим на село си поръчвам понякога майка да направи. :lady:
***Качамак - той сигурно не е само от моя край, ама... технологията известна - вряла подсолена вода, брашното и с точилката, докато се свари тестото и отлепи от тенджерата. После - на топки с масло, пак сирене или пръжки :rezando: хайде окапах се рано-рано
***Зелник - това е една баница, на която корите като се разточат и се пекат на печката отгоре (5-6бр.), задушават се в голяма кърпа, като се оставят 2 непечени. Приготвя се смес от: ситно нарязан праз, ориз и повечко мазнина - около 200гр., овкусени само със сол. На дъното на тавата се поставя едната сурова кора, като се издърпва да излезе по краищата на тавата навън, после печена кора, напръсква се с вода+плънка, така докато свършат корите. Тогава се слага другата сурова кора, увиват се с долната сурова като ръбче и се пече до зачервяване. Като се извади - напръскване, задушаване. А като се реже, това увитото-то е коричка, се изрязва и не се яде (не че не може)
***Пуешки гуши - ами това е едно мезе, което се прави от ситно накълцано свинско хубаво месо, овкусено с кимион и черен пипер,захар и сол, премесено 3-4 дни, пълни се в гуши от пуйка/пуек - всяка събира около 1кг. месо, притиска за с тежест за 2-3 дни и се суши за 2-3 седмици. Прилича на старец, но не знам защо там се прави в пуешки гуши. А този същия материал в селото на мъжа ми се прави в стареца на прасето. Става невероятен деликатес. Но той събира 10кг. месо, съхне бавно, и като го направим през декември, режем - март-април. Ето това пък е от неговия край.
***Заек капама - тази рецепта я знам от мой вуйчо, ловец, който я правеше невероятна. И тук чета капами, ама те са със свинско, пиле, кървавици. А тази си е типична за нашия край. Та продуктите, освен заека (ако е див-изкиснат във вино, не в оцет, защото му дърпам не знам какви си сокове :? ) За 1 заек: Около 1кг. цели малки лукчета, 5-6 глави цели чесън, само измити и изчистени, 2 чаши вино, 2 чаши вода, 1ч. домат от консерва, 5-6 сини сливи, червен пипер, черен пипер, чубрица, дафинов лист, бахар и малко мазнина съответно. Това се задушава 3-4 часа на края на печката (тук понеже нямаме печка, на котлона на 2, докато позаври, после на 1, а откак има глинен гювеч - в него и във фурната на слабо за цяла вечер) Ако е нужно като е готово яденето - малко брашно във водичка, за да се замъти. Ей на това вече имам снимка, дето го правих последния път
Това е от мен :!:
Вие сте на ред :!: :!:
btw Сега гледам Звездев прави катми, та констатира, че оригиналните катми са без яйца. Кой ще ти хаби навремето яйца в катмите :?: :?: :!: