Гобленът,който ме "грабна" от пръв поглед и в момента го шия е ето този вариант на Казанската иконаПреглед на прикачен файл 151607
Надявам се да се получи,стискайте палци

Надявам се да се получи,стискайте палци


Следвайте видеото по-долу, за да видите как да инсталирате нашия сайт като уеб приложение на началния си екран.
Note: This feature may not be available in some browsers.
не се и съмнявам,че ще се получи добра. Аз имам Иверската Богородица на Солария. Започнах я,за да видя как се получава и да ти кажа-невероятно цветово съчетание. Затова-шии си я спокойно,ще се получи много красива.
Преди години гледах Роми Шнайдер в "Сиси". Изключително много ми хареса филма, може би защото бях в една крехка възраст, в която все още мечтаех за принцове, принцеси и т.н. По-късно, като се разрових из книгите (говоря ви за архаичното време, в което нямаше компютри и интернет), научих за нейната трагична съдба, за невъзможността да следва своя майчински инстинкт. Почувствах мъката й, когато разбрах как са отнемали децата й веднага след раждането, за да бъдат отгледани и възпитани като принцеси и принц (единствен син). Неспокоен дух е имала. Много любов и много скръб се срещат в съдбата й. Затова уших този гоблен и макар да имам и други, които да радват очите ми, той владее сърцето ми. Много гоблени харесвам сега за ушиване, прехласвам се по ХАЕД-ите, макар да не знам кога ще събера кураж да започна някой от тях;пленяват ме, но ....не е същото. Не знам дали ще ме разберете. Просто там стои частичка от мен. Може да не е с конци ДМЦ и оригинална Вилерова комплектовка, но това си е "моят" гоблен.
Благодаря много за историята на картината! Много съм трогната.Днес ми се струва подходящ да пусна нова тема, за която се готвя от месец. По принцип трябваше да кача само снимки, но макар и трудно намерих и историята на ... "Уличната мадона" на Феручи
Оригиналната картина на Феручи изглежда така:
Изчезнала е след края на Втората световна война и следите й се губят някъде в Щатите. Точно там една монахиня от итало-американски произход- сестра Анджела Мари неочаквано разкрива тайната на картината. Тя е едно от десетте сирачета на Анджелина и Антонио Бово , емигранти от Италия. Баща й умрял много млад, майка й била неспособна с нейния английски да се грижи за децата си, получава нервен срив и угасва в клиника за душевно болни.
След като се замонашва, сестра Анджела Мари решава да потърси роднините си в Италия. Намира ги и в една от детските снимки разпознава образи, изглеждащи твърде познати. Изглеждали съвсем същите като от многото репродукции на Мадоната на Феручи, които била виждала. Една от лелите й обяснила, че всъщност модели на художника били 12-годишната й /тогава/ сестричка и малкото им братче- майката и вуйчото на монахинята. Художникът се трогнал от грижовността, с която момичето гледало да защити братчето си от дъжда и вятъра.
Това е накратко историята, която са подкрепили и експерти. Все още съществува някаква надежда да се намери оригинала.