Аз пък си мисля, че съм си много добре и изобщо нямам никаква диагноза, след като върша всичко онова, което вършите всички вие- десетки метри панама от десетки видове,стотици цветове от няколко марки конци и съответно няколко хиляди схеми. Много съм си добре- гледам си картинките и си представям къде кое гобленче ще си сложа, даже стените не ми достигат и започвам да се притеснявам, че нямам достатъчно парички за малко замъче с много стени, за да си подредя всичките гоблени, които може би някога ще ушия. Но докато стоя тук по няколко часа на ден, нямам никакъв шанс да ушия всичките гоблени, които искам, тогава не ми трябват толкова много стени,моите са достатъчни и се успокоявам, че не трябва да спестявам пари за замък с много стени. И съм щастлива! Затова ще продължавам да си прекарвам времето тук с всички тези красиви картинки и с вас момичета, защото сте срахотни :rainbow:
Кой какво прави с безплатните схеми?
- Началник на темата rodich
- Начална дата
Да ви кажа аз тази болест си я харесвам,то е станало като краста но..не вредя на никого,лошото е липсата на време,готови комплектовки отдавна не купувам,от както намерих форума просто нямам нужда от тях,наблягам на конци и панами всякакви,както и гобленарски принадлежности,за жалост мястото по стените ми е вече оскъдно,но това не ме спира да шия,а за да шия ставам сутрин в 5 часа,шия и пия кафе и в 7 излизам за работа,жертвам сън заради шиенето,което за всеки човек извън форума звучи повече от лудост!Но предпочитам този вариант от това да се лиша от хобито си с което напълно се разтоварвам!Радвам се че във ваше лице съм намерила съмишленици,по този начин не се чувствам напълно луда за връзване
Чета, чета и както излиза,май всички тука си ходим поне с една жълта книжка (ама пък сме многооооо!) По прнцип аз отдавна не купувам готови комплекти (всъщност за целия си съзнателен гобленарски живот съм купила съмо три) Винаги ми е било приятно сама да подбирам конците. Откакто намерих форума съм в състояние "нирвана" - винаги има какво да шия и има още поне 10 в проект.(относно запасяването са се изказали преждеговорившите колежки :smokin
Така че, действайте момичета, пролет идва, все по-слънчево става, денят е по-дълъг и има повече време за шиенееее!!!
!) По прнцип аз отдавна не купувам готови комплекти (всъщност за целия си съзнателен гобленарски живот съм купила съмо три) Винаги ми е било приятно сама да подбирам конците. Откакто намерих форума съм в състояние "нирвана" - винаги има какво да шия и има още поне 10 в проект.(относно запасяването са се изказали преждеговорившите колежки :smokin Така че, действайте момичета, пролет идва, все по-слънчево става, денят е по-дълъг и има повече време за шиенееее!!!И мен бродирането на гоблени ме успокоява много.Страшно ми е приятно да седна да бродирам и да виждам какво се получава.Макар,че вече съм в "заслужен отдих",т. е . пренсионерка от 3 години,ми остава все по-малко време за любимото ми занимание.Имам двама внука,за които се налага да помагам и времето неусетно отлита.И аз като някои от вас имам започнати няколко гоблена,които все някога живот и здраве ще довърша.Бъдете здрави и дано остава повече време за любимото ви хоби.:gipsy::gipsy::gipsy:
Всичко казано ми е толкова познато-много принтирани схеми,още повече в компа,желание да имам всичко ,което си харесам.Сутрин не мога да стана рано за да шия,но пък съм шила до 2-3 ч,а дори съм осъмвала с иглата,макар и само 2-3 пъти.Но сега от 1-2 седмици съм бясна на себе си,че в 21 ч вече ми се спи,вместо да си шия като знам колко неща ме чакат.Вкъщи отдавна ме гледат като полезно изкопаемо,но вече приеха недостатъка ми в резултат на който пълня гардероба със зестра за децата.Осъзнах ,че само другите като мен могат да ме разберат и спрях да се оправдавам.На забележките ,че на празник не се шие-отогварям ,че това ми е греха и нямам време да безделнича.
А аз за празниците съм казала, че това не е работа а удоволствие. Иначе ако не използвам тези дни нищо няма да мога да свърша :idea:Но поне в къщи моите мъже уважават хобито ми. За да не трупам принтирани схеми, за един рожден ден мъжа ми ми подари цветен принтер със скенер за да мога да си принтирам, каквото и колкото си искам. Даже, като започна нещо да нервнича и малкия и големия мъж ми казват " .. ти седни и побоцкай, а аз ще свърша еди-какво си..."
Е, болестта си е болест - имам си мой хард диск, на който има поне 20GB схеми и списания и си го допълвам всеки ден като свърши мястото на него сигурно за следващ рожден ден ще получа нов хард диск :gipsy:. Като имате в предвид, че събирам схеми само на неща, които бих се хванала да шия - явно трябва да имам още десетина живота
.А за панами и конци, няма какво да разправям - от вашата кръвна група съм. Един приятел на мъжа ми, го бъзика, че неговата жена нямало къде да изчезне - винаги можел да ме намери в гобленарските магазини, ако не съм си в къщи да бродирам
Олеле,оказа се че повечето във форума сме с една и съща диагноза.За съжаление и аз вечер не мога да шия от преумора,а преди съм го правила,даже съм шила до ранни зори,сега е изключено,в това напрегнато и изнервено ежедневие аз за себе си съм преценила че ще шия сутрин за сметка на вечерите,иначе трябва изобщо да се откажа,а нямам такова намерение,поне за сега.По празници също шия,само тогава имам цял ден да шия когато ми е кеф,баба ми се сърдеше ама видя че няма ефект от това и престана.Всяка от нас си е преценила в кой час на денонощието може да шие,няма такова оправдание като "нямам време",очевидно е че най-вече се лишаваме от сън,но не и от гоблените!
RUSINOVA65
Гобленар
Момичета,като ви чета установих,че това нашето не е диагноза,а суперимунитет срещу психически проблеми,вследствие натовареното ни ежедневие.Представяте ли си ако ги нямаше гоблените..........
А аз си мислех, че само аз съм така, събирам схеми, като че ли се подготвям за обсада.
Далеч не си само ти,нали виждаш,всички ни тресе тази болест, запасирвам се с всичко като за последно,око ненаситно все не ми стига и трупам ли трупам...имам материали и схеми за гоблени за десет живота напред..
Далеч не си само ти,нали виждаш,всички ни тресе тази болест, запасирвам се с всичко като за последно,око ненаситно все не ми стига и трупам ли трупам...имам материали и схеми за гоблени за десет живота напред..
Ей, това е - око ненаситно! И аз искам десетина живота, за да ушия всичко, което харесвам! :angel:
А аз така от презапасирване на изпринтени схеми съм напълнила много на брой класьори,сега и за тях нямам място
megim
Гобленар
Момичета,като ви чета установих,че това нашето не е диагноза,а суперимунитет срещу психически проблеми,вследствие натовареното ни ежедневие.Представяте ли си ако ги нямаше гоблените..........
:yes: Колко точно казано
Какво да правя със схемите?До скоро ги събирах в компютъра си и установих,че половината няма да ги ушия никога ,а само ми заемат място.За това направих група във фейсбук в която в отделни албуми са схемите за да зарадвам повече хора.Ненужното за мен се оказа нужно на други и така всички са доволни.Името на групата няма да напиша тук да не си навлека гнева на админите
И аз съм със същата диагноза-искам да ушия всичко,всичко...Смеех се,че като дойде краят на света все ще съм намерила едно ъгълче,че да си шия до другият край.За съжаление се появиха проблеми с очите,но и на това намерих цаката-просто шия на по-едра панама.Голяма лудост,голямо хоби и голям кеф да създадеш нещо с ръцете си.А колко още живота ми трябват?!