Преди няколко години, в една новогодишна вечер, wylchin беше организирала игра. Трябваше да се познае една сентенция ... ако не греша на Д.Х.Лорънс "Колкото повече повярваме, че всеки край е едно ново начало, толкова по-малко ще се съпротивляваме на старото"
Явно доста време е минало ... wylchin може да ме поправи ако бъркам ... та получих подарък комплектовка на Кандамар, Спомени от родния град по картина на Томас Кинкайд. Благодаря ти wylchin!!!!!!!!
Между другото manka го има като мото във профила си :greeneye:
Започнах го на 25.01.2010. Поуших малко, после включих майка ми в действие, та едва сега е вече за показване :idea:
На живо си личи ламето и улицата изглежда като след дъжд :yes:
Роди, много е красив този градски пейзаж...да си призная за мен е изненада използването на ламе...не съм очаквала, че то ще възпроизведе такъв ефект и така добре ще се впише като цяло в картината...с колко мили чувства, спомени и предистория ни го представяш...
Благодаря ти за споделеното ...:clap:...и...:kissyou:...за мама и за теб...
Радвам се да го видя ушит, много е хубав. Колко много топлина и уют излъчва на пръв поглед мрачния пейзаж. Кинкейд е голям майстор. Поздрави и на майка ти.