Аз също започвам нов гоблен с голямо желание и колкото повече ушивам, толкова съм по-щастлива и доволна.Особено като се разкрие една цяла фигура, например животинче или сграда.Тогава си я гледам и си и се радвам.А за да не ми доскучава фона, го шия от време на време, докато шия по-сложните елементи, например докато гледам новините, така няма опасност да объркам нещо и после да се наложи да разшивам.
Каква е вашата мотивация за завършване на гоблена?
- Началник на темата rodich
- Начална дата
поне докато не открих форума......понякога започвам и някой малък.........
Ама аз така и не отговорих на въпроса каква ми е мотивацията да заврша гоблена 
Обикновено когато започвам да правя нещо, у мен се произвежда някакво странно творческо напрежение. Ако живота не изискваше да се грижа за храна, спане, деца и т. н., бих работила върху това което съм започнала, докато го свърша, ако може и без прекъсване.
Когато завърша започнатото, това напрежение се освобождава, олеква ми, изпитвам неимоверно удовлетворение и въодушевление. Обичам да гледам това, което съм сътворила, да го пипам и да му се радвам. Обичам да съм заобградена от сътворени от мен неща.
Ето това чувство ме тласка към завършването
:kissyou:
Обикновено когато започвам да правя нещо, у мен се произвежда някакво странно творческо напрежение. Ако живота не изискваше да се грижа за храна, спане, деца и т. н., бих работила върху това което съм започнала, докато го свърша, ако може и без прекъсване.
Когато завърша започнатото, това напрежение се освобождава, олеква ми, изпитвам неимоверно удовлетворение и въодушевление. Обичам да гледам това, което съм сътворила, да го пипам и да му се радвам. Обичам да съм заобградена от сътворени от мен неща.
Ето това чувство ме тласка към завършването
:kissyou:
Обикновено когато започвам да правя нещо, у мен се произвежда някакво странно творческо напрежение. Ако живота не изискваше да се грижа за храна, спане, деца и т. н., бих работила върху това което съм започнала, докато го свърша, ако може и без прекъсване.
Когато завърша започнатото, това напрежение се освобождава, олеква ми, изпитвам неимоверно удовлетворение и въодушевление. Обичам да гледам това, което съм сътворила, да го пипам и да му се радвам. Обичам да съм заобградена от сътворени от мен неща.
Ето това чувство ме тласка към завършването
Знаеш ли, установих, че не е приложимо да не се откъсва цял ден например, човек от бродерията. Имах няколко дни (преди около 2 седмици) незаети от нищо. Винаги съм смятала, че ще ги оползотворя в шиене от сутрин до мрак
ама не - стана така, че пошивах час и половина, после четене, разходка и разни други забавления :greeneye: Иначе и аз много си се радвам и на нещата, които съм изработила :gipsy:
Стимулът ми е мъжът ми:gipsy: само ме пита- колко уши, я да видя и като ми каже че няма разлика от вчера ми идва:bong: ми каква разлика като шия покрива на ковачницата да номерирам снежинките ли:lookup:Като тинейджър и студентка шиех явеш яваш, фрегатата я ших две лета че и отгоре сега съм бърза ама Райков трябва да ме вкисне:idea:
Последно редактирано:
Стимула за мен е да го видя готов завършен гоблена а и малкия син много ме проверява до къде съм стигнала .Най много ми спореше шиенето докато бях безработна една година голямо шиене падна ама и то какво да правя по цял ден ошетам наготвя и сядам пред телевизора с гоблен в ръка .Сега с новата работа нещо не ми остава време за гоблена работя по 10 часа сутрин тръгвам в 9 и вечер в 19 ,30 се прибера но почивните дни си наваксвам
i az kato desimitkov imam imam edin dosadnik na glevata koito postoqnno meproverqva do kudesum stignala i za6to ne sum u6ila edi si koi znak , 6iq drug.....v inters na istinata osven slu4aite kogao priqtelqmime vbesqva zardi tova mi e golqm stimul da mu pokaja kkvo sledva ....
dushkova
Гобленар
Не съм сама с многото почнати.:idea:Ама честно казано,на всеки гоблен си му идва времето да бъде завършен.При мен водещето е вдъхновението.Има неща ,които неусетно са започнати и свършени,а има които чакат ред.Винаги имам нещо да се занимавам,така ,че не ми е скучно-я фон,я детайл ... Срокът също е водещ стимул,особено за подарък ,но покрай някой голям има и по едно две малки.Стимул е и съпругът ми ,който пита кога ще го носим за рамка,а това е основание да работя по- бързичко ,за да завърша започнатото.Казано е ,че щом нещо е започнало ще бъде и завършено-ще му се види краят.:kissyou:
Срокът също е водещ стимул,особено за подарък ,но покрай някой голям има и по едно две малки.Стимул е и съпругът ми ,който пита кога ще го носим за рамка,а това е основание да работя по- бързичко ,за да завърша започнатото.Казано е ,че щом нещо е започнало ще бъде и завършено-ще му се види краят.:kissyou:
:clap:
Miro
Гобленар
Интересни мнения , аз обикновенно никога не си задавам този въпрос , просто започвам и свършвам гоблена , конкретна мотивировка - нямам , обикновенно шия за да си почина и да разтоваря съзнанието си , и докато шия веждам в съзнанието си пейзажа или картината , която шия като гоблен , та , като го завърша - удоволствието е пълно , а и готов като го видя , имам едно странно усещане на удовлетворение , защото има малка част от мен вътре в този гоблен и ... започвам следващия , а началото наистина е неповторимо , толкова цветове , готини гами , удоволствие за очите .
:kissyou:
:kissyou:
:thumbup:Споделям напълно мнението на Миро, но с една разлика - аз шия по два гоблена наведнъж - един с гобленов бод - задължително и един с кръстчета, за да се разтоварвам и ги завършвам долу - горе по едно и също време. За де не омръзва ги сменям.
Мотивацията ми е красотата, която очаквам да видя след завършването. Признавам си, че с започвала с голям мерак някои гоблени, а в последствие се разочаровам, когато очакванията ми не се оправдаят. И ги .............някъде - да чакат по-добри времена. Напоследък обаче си избирам картини, в които се "влюбвам" от пръв поглед и се старая да ги завърша колкото се може по-бързичко - да им се насладя, а и да ме похвалят, де Така си погалвам душичката.
arty:[:]
Така си погалвам душичката.arty:[:]