До всички момичета и момчета над 35 г.!!!

Ровейки се днес из нета попаднах на сайт,който с такава жажда разглеждах,да не говорим за носталгията,но си похълцах малко самичка от щастливите спомени.
За всеки,който има смелостта да се потопи в миналото...

http://detstvoto.com/

Цял следобяд не мога да изляза от този сайт! Влезте и вие и не знам как ще излезете :idea:
 
Аз просто нямам думи колко е вярно всичко това,а и ми е трудно да пиша през сълзи.:(Това време което всички от нас сега хулят и плюят,верно си беше най-хубавото.Но кога го осъзнава ме...когато сме го загубили вече.
Жал ми е за нашите деца,че всичко изписано по-горе е вярно и не искам да се повтарям....Но едно нещо сте изпуснали за днешното време да споменете....Я се замислете колко деца тогава старадах ме от наднормено тегло,колко от нас бяха натъпкани с ваксини за какво ли не,колко от нас боледуваха от нещо различно като- кашлица,сополи и ангина....И кой беше чувал за СПИН,свински грипи и други животински глупости!Просто днес е един ад,който ние сами сме си го направили и за което горчиво съжаляваме ,но е късно.А най много ме боли,че Човека и Човешкото в нас угасна и се превърнах ме в роботи!
Ахххх какво ли не бих дала да се върне оново време....в което имаше 3 вида салам,но можешех ме да си го купиме,а сага има 333 вида салам от незнайно какъв "материал",и не можеме да си позволиме дори да го помиришеме,а камоли да си го купиме.
Наистина се радвам ,че се намери човек който да ни припомни нашето детство,ще се пробвам да педложа на дъщеря ми да го прочете,но от сега знам одговора..."Не ме занимавай с вашето "Едно време",ставате досадни вече":(
:kissyou:Лек ден...и нека поне спомена живееш в нас да ни радва в това ужасно време!!!!
 
И аз съм под 35 , но помня много от тези неща.Чета, слушам Scorpions смях се и плаках.Това е жестоката истина.Хората престанаха да бъдат хора.Все бързаме за някъде , все не ни достига време - ей така да се порадваме на малките неща, които ни заобикалят.Станали сме цинични и много много самотни:(
Понякога детството страшно ми липсва.Детството с неговото безгрижие, смях и спокойствие...
 
Благодаря че ми припонихте миналото ,бях забравила как живеехме тогава и колко спокойно беше всичко.Изчетох цялата тема с голям интерес и заедно с вас се върнах в безвъзвратно отминалото време.
 
И пластмасово коте си имахме, толкова ценено.А зеленият крокодил Гена-хит сред играчките дори на дъщеря ми.А първите спящи кукли!!!Какво щастие беше, когато дядо ме заведе в някакво малко магазинче и ми купи такава-черни къдреви коси и мига, мига.Той беше обикновен човек, но голямо сърце с много приятели.Имаха си редовни срещи в едно кръчме след фабрика Загорка в Ст.Загора-все още съществува като барака ,но не работи.И за да не се изморя, слагаше ме в раницата и така ходихме заедно на тези срещи.Толкова мили спомени.А пионерските лагери?Да, всичко беше под режим,но бяхме гледани-поне аз съм попадала на такива,добри условия и грижовни хора с нас.А лагерните огньове и игрите.Имали сме организиран ,но смислен живот.Понякога ми е жал за днешните деца,за начина им на живот.Времената са различни,но децата са деца и имат нужда от внимание ,за да бъдат човеци.Годините минават,но хубавите спомени топлят в трудни моменти.
 
колко мило и колко вярно въпреки, че не съм кой знае колко голяма, но успях да хвана малко от това време, защото бях 6 клас и махнаха униформите, след това и на военно не съм ходила...
всичко е било супер...
 
Времето беше хубаво защото бяхме деца. След време нашите деца, ще пишат същото като ще въздишат по други неща. В тази връзка в сайта http://detstvoto.net/index.php?newsid=569 има една тема за детските заблуди - смяла съм се с дни от сърце. А нещото за което се сетих бяха бонбоните карамел "му". Бяха много яки!
 
Ех,всичко наистина беше така.Спомням си как гледах една от първите реклами на Швепс по телевизията/сигурно около 197 и малко/ и си мислех какво ли е това .Завиждах им в София,че си го купуват, а татко ми носеше дъвка за балончета "Идеал",като ходеше командировки,майка пък ми купуваше басмени роклички... на точки.Аз я обличах и ходех на сладкарница и в библиотеката-там се ходеше....
 
Да, това беше времето когато аз бях дете. Живеехме по-безгрижно. Играехме до късно без родителите ни да се притесняват как ще се приберем. А сега по светло се притеснявам за моето дете когато излезе да играе.Сега децата са задоволени, имат много повече играчки, но не могат да играят. Да онова време беше спокойно и хубаво. Хората бяха "ХОРА".
 
прочетох всичко с интерес и носталгия по отминалото детство.аз съм малко под 35г и си спомням повечето неща.и в последно време май честичко си ги припомням мислено още повече ,че майка ми вече 16години не е между живите и като си мисля за нея се сещам и за детството.аз живея в бургас ,обаче зад блокчето в центъра имаме двор.и към края на лятото във времето за зимнина правехме лютеница на двора.преди да я напълним в буркани махленските деца вземахме филии и мажехме.беше много вкусна или ние много гладни.после другите съседи правят-децата при тях и така........Хубави времена бяха.Каква радост беше когато купихме цветен телевизор велико търново или касетофон с връзки от корекома.А сега нашите деца са оцетени от ерата на модерните технологии и се чудят какъв плейстейшън да си купят .:confused:
 
Назад
Top