Домашно другарче
- Началник на темата nelka
- Начална дата
Олеее,
Ама възможно ли е чак толкова бяла и пухкава животинка!!!
Блазе ти, Надежда!
Хамстерите знам че могат да са забавни, но те живеят много кратичко, нали?
На мен все това ми е в главата...
Случи ни се два порeдни пъти през последните години и сега не смея.
Много е тъжно да гледаш как животинка се мъчи и да не си в състояние да и' помогнеш след като и докторът не може.
Да са ти живи и здрави всички приятелчета у вас и да те радват все така!
Eto o6te edna snimka:
Ама възможно ли е чак толкова бяла и пухкава животинка!!!
Блазе ти, Надежда!
Хамстерите знам че могат да са забавни, но те живеят много кратичко, нали?
На мен все това ми е в главата...
Случи ни се два порeдни пъти през последните години и сега не смея.
Много е тъжно да гледаш как животинка се мъчи и да не си в състояние да и' помогнеш след като и докторът не може.
Да са ти живи и здрави всички приятелчета у вас и да те радват все така!
Eto o6te edna snimka:
Нелка, много съжалявам за котенцето. Съчувствам ти, защото и на нас ни се случи два пъти да ни умират котараците и аз бях си обещала, че повече няма да си вземаме коте. Обаче преди 3 години през зимата в най-големия студ, като се връщахме от село с влака, на гарата намерихме едно котенце - селско, което явно се беше загубило и много плачеше. Естествено, съжалихме го и го взехме в последния момент, преди да дойде влака. Вече 3 години си го гледаме, да чукна на дърво, не се е разболявало сериозно и е много забавен котарак, а е и малко дългокосмест. Снимката на аватара ми е на нашия котарак. Сега нямам време, защото тръгвам за работа, но довечера ще пусна някоя снимка.
Надежда, това сладко зайче как го гледаш - в аквариум като хамстер ли или си ходи из къщата? Ако е пуснато свободно, нямаш ли проблеми с хигиената му? Винаги съм се чудила как се гледат зайчета в апартамент.
Надежда, това сладко зайче как го гледаш - в аквариум като хамстер ли или си ходи из къщата? Ако е пуснато свободно, нямаш ли проблеми с хигиената му? Винаги съм се чудила как се гледат зайчета в апартамент.
Нелка много съжалявам за това което се е случило със котенцата ти 
Аз нямам домашни любимци (стигат ми децата), като ученичка няколко пъти съм гледала зайчета - е не като на Nadezhda породисто, но бяха много много сладки, естественно имаше много броблеми със хигиената им и много проблеми със нашите и затова повече нищо не съм гледала. Сега понеже живея в къща има на двора няколко котки и едно вързано куче - но те не влизат никога вътре :no: не мога да си позволя при малки деца да имам домашно животно.
Аз нямам домашни любимци (стигат ми децата), като ученичка няколко пъти съм гледала зайчета - е не като на Nadezhda породисто, но бяха много много сладки, естественно имаше много броблеми със хигиената им и много проблеми със нашите и затова повече нищо не съм гледала. Сега понеже живея в къща има на двора няколко котки и едно вързано куче - но те не влизат никога вътре :no: не мога да си позволя при малки деца да имам домашно животно.
Няколко дни се радвахме на две другарчета - куче и коте. От снимката се вижда, че се разбираха добре. Сега имаме само куче, което е най-умното и послушно другарче. Няма нужда да му повтаряш, а е достатъчен само един поглед, понякога, за да разбере какво искаме от него. Харесвам и други животинки, но мисля, че трудно се гледат в апартамент. Има и друго, че затворени между панелите, те са малко като наказани. Кучето поне го извеждаме по 2 пъти на ден, а котките все ги тегли към природата, но рядко някой извежда котката си.
Нелка, остават ни хубавите спомени от снимките и не мисля, че трябва да тъжим по нашите изгубени приятелчета.
На последната ти снимка имам чувството, че мога да пипна котето - сякаш главичката му е извън екрана... Прекрасно създание!
Надежда, наистина е интересно къде се разхожда и спи твоят бял пухкав приятел. Нямам познати, които да са гледали зайче у дома. Разкажи за него, ако искаш.
Рени, твоето коте трябва да е с улегнал характер. Осем години не е малко за котка или бъркам? На село имаме котка, която прилича на твоята и това лято роди три приказни оранжеви котета.
Нелка, остават ни хубавите спомени от снимките и не мисля, че трябва да тъжим по нашите изгубени приятелчета.
На последната ти снимка имам чувството, че мога да пипна котето - сякаш главичката му е извън екрана... Прекрасно създание!
Надежда, наистина е интересно къде се разхожда и спи твоят бял пухкав приятел. Нямам познати, които да са гледали зайче у дома. Разкажи за него, ако искаш.
Рени, твоето коте трябва да е с улегнал характер. Осем години не е малко за котка или бъркам? На село имаме котка, която прилича на твоята и това лято роди три приказни оранжеви котета.
Историята ми с Коки започна в началото на лятото.Със съпруга ми ходихме на излозхба на домашни животни и там видях за първи път ангорски заек и направо се влюбих в него.Тогава реших на всяка цена и аз да си имам един,но ангорските заици са огромни(достигат до 3-4 кг),а апартамента ни не е от най-големите и затова се спрях на мини версията(дотигат до 1,5 кг).Отне ми 6 месеца докато намеря Коки,наложи се да ходим чак до Хага заради нея.Тази порода зайци е наистина само за хора с много свободно време защото се нуждаят от много грижи.Всеки ден сресване и смяна на тоалетната,всеки три дена смяна на постелята,всеки два месеца подстригване и рязане на нокти,ваксинации още куп неща.За хигиената нямам проблеми, Kоки се научи да ползва тоалетна,а когато я пускам да играе застилам килима с една стара покривка. [:]
Имаме я от две години.Много палаво и игриво животинче.Не иска специални грижи.Само като я пускаме извън клетката скриваме всичко,защото много обича да ръфа всичко до,което се добере.Не хапе,а като чуе сутрин гласа ми,хваща се с двете лапички за решетката на клетката,захапва една от пръчките на клетката и започва да се тресе,за да и обърна внимание.Много е забавна. :yes:
