За патологични романтици

  • Началник на темата Началник на темата alunagalia
  • Начална дата Начална дата
нещо интересно което ми "попадна" пред очите и което може би ще ви хареса и на вас:
Приятно четене!

ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички подготвили лодките си и отплували. Единствено любовта упорствала да остане. Когато островът почти бил потънал Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай нея...
Любовта казала: "Богатство вземи ме със себе си!". "Не мога - отговорило Богатството - имам много злато в кораба си и няма място за теб".
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминавала в красив кораб... "Суета, моля те, помогни ми!" "Не мога да ти помогна Любов, ти си цялата мокра и може да повредиш кораба ми" - отговорила Суетата...
Тъгата била на близо затова Любовта я помолила... "Тъга, позволи ми да избягам с теб!" "Не мога Любов... Толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама..."
Щастието преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло когато Любовта го повикала...
Внезапно се чул глас: "Ела Любов, аз ще те взема със себе си!"
Гласът бил на непознат възрастен... Любовта била толкова щастлива и развълнувана, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата той продължил по пътя си...
Любовта осъзнала, колко му дължи, затова попитала познанието" "Кой ми помогна?"
"Помогна ти Времето" - отвърнало Познанието.
"Времето?" - учудила се Любовта. "Но защо Времето ми е помогнало?"
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: "Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!"
 
Един ден един стар мъдрец попитал своите потомци:\\\"Защо хората крещият когато са ядосани?\\\"- \\\"Крещият защото губят спокойствието си\\\"- отговаря един от тях.\\\"Но защо повишава глас , ако човека стои пред тях?\\\" , попита отново мъдреца.\\\" Ами, крещим защото желаем човека срещу нас да ни чуе!\\\"отвърна един друг потомък.Маестрото отново пита:\\\" Но не е ли възможно да се говори с по нисък глас??\\\"Бяха дадени и други отговори но никoй от тях не задоволи стария учител.\\\"Незнаете да ми отговорите ,защо се крещи срещу един човек когато сте ядосани??\\\" Реалността е че когато двама човека са ядосани един на друг техните сърца се отдалечават много.За да се скъси дистанцията и за да се чуят те крещият.Колкото по ядосани са толкова по-силно крещият.От друга срана какво се случва когато две персони се обичат?? Те не крещият, говорят си на нисък тон,шептят.И защо??Защото сърцата им са много близко. Растояниети между душите им е късо.А понякога са така наблизо, че не е нужно да говорят , а само шептят.А когато любовта е абсолютно голяма не е необходимо дори да шептят, достатъчно е да се гледат.Техните сърца се познават, и това е което се случва на сърцата на две персони които се обичат, те се доближават.\\\"И стария мъдрец направи заключение:\\\" Когато вие обсъждате с някои, непозволявайте вашите сърца се отдалечават, не казвайте думи които могат да ви отдалечат още повече, защото сега или после ще дойде момента в които растоянието ще стане толкова голямо, че няма да е възможно да се намери пътя за връщане\\\".......:kissyou:
 
Колко е вярно това.... Защо не се замисляме за такива дребни на пръв поглед неща? Крещим, изричаме думи който не трябва да се казват, нагрубяваме и когато бурята отмине разбираме, че е можело просто да погледнем човека срещу нас и да замълчим.
alunagalia благодаря, че ни даде тема за размисъл
 
Днес не е един обикновен ден , като всички които ще дойдат.Всичко което ще правиш през бъдещите дни , зависи от това което правиш днес!!!
Хемингуеи

Ако ти е възможно, познаваш ли определени хора и тяхния начин на работа, накарай ги да се замислят върху тези думи! И ако всички го правеха,може би светът щеше да е по-чист и хората по-човеци!!!
Не се разбира, че сбърканите неща в сегашно време.....се развиват катасрофално в бъдеще!!!
 
Всички ние си спомняме с умиление нашето детство нашите игри и нашите поразиилРодителите ни които спазваха закона дали от страх дали от съвест и ни учеха да бъдем добрилВ забързаното и изнервено ежедневие ние забравихме да възпитаме децата си на доброта толерантност и търпениелОставихме възпитанието на медиите интернета и училището и когато се случи нещо лошо търсим вина навсякъде другаде но не и в себе си.Защо забравихме добротата?
Не искам да обидя никого с това мое изказване то е просто плод на наблюдение от училището на децата ми и на хората около мен.
Простотията и простащината вземат надмощие!Нека свички заедно да ги спрем!За да не си блъскаме главите в бъдеще!
 
Имаш право, за това което казваш. И на мен ми е много болно когато проблемите на обществото се размиват между институциите и в това общо блато се давят нашите деца. :(А и те май вече не останаха или не се раждат или напускат страната. Виждам че жестокостта е навсякъде не само в България. И странното е че като цяло обществото е коварно, безотговорно и озлобено, а индивидуално всеки от нас търси човещината и любовта.:confused:
Къде грешиме?
 
Това писмо получих вчера, смятам го zа мило и го публикувам тук::confused:

Научих....че никoй не е идеален....
Докато не се влюбиш.

Научих .... че животът е жилав....
Но аз повече!!!

Научих....че възможностите никога не се губят.
Тези които оставиш да ти се изплъзнат ....ги взема някой друг.


Научих че винаги трябва да се използват добрите думи ....защото после трябва да се храниш.

Научих ..... че една усмивка е най икономичния начин да подобриш външния си вид.


Научих.... че немога да избера как да се чувствам....но мога да направя нещо

Научих че всички искат да живеят на върха на планината.....Но цялото щастие идва повреме на изкачването.


Научих....че най-добре е да давам съвети в два случая..... Когато ми ги искат и когато зависи живита.

Научих....че колкото по малко време прахосвам...повече неща правя...

 
Ето едно стихче изровено от споменика ми :
Легенда за любовта
Когато на изток зора зазори
ти пътнико странен край скалата се спри.
Послушай прибоя
на чайките бели послушай гласа.
Разказва морето с безмълвна тъга
странна легенда за любовта.
То било отдавна,край селото
морско,живяло племе добро,
в селото живял момък красив
и любел той девойка с черни коси.
Те ходели често на тази скала,
брал той букети от диви цветя.
Веднъж на скалата сама била
и с нетърпение го чакала тя.
Но камък отранил се,политнала тя,
заплакали чайките с разбити сърца.
И младият момък от скръб заболял,
намерен бил мъртъв на тази скала.
Сега на скалата два кръста стоят,
разказват те легендата на любовта.
 
Джубран Халил Джубран

"Пророкът"
За любовта

И рече му Ал-Митра:
— Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.
Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

 
ТРИТЕ КЕДРОВИ ДЪРВЕТА
Паулу КОЕЛЮ
В една знаменита древна легенда се разказва как някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дървета. Кедрите, както е известно на всички, растат много-много бавно, така че нашите три дървета прекарали векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.

Те видяли как на Ливанската земя дошли пратениците на цар Соломон и как след това в битките с асирийците тази земя била напоена с кръв. Те видяли застанали лице срещу лице заклети врагове - Иезавел и пророк Илия. По тяхно време била измислена азбуката, чудели се, гледайки как покрай тях преминават кервани, натоварени с пъстри платове.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.
-- След всичко, което ми се наложи да видя - казал първият - аз бих искал да се превърна в трон, в който да сяда най-могъщият цар на земята.
-- А аз бих искал да стана част от нещо такова, което за векове ще преобрази Злото в Добро - казал вторият кедър.
-- Колкото до мен - казал третият - то аз бих искал като ме гледат хората, всеки път да си спомнят за Бога.

Минали години и години и ето че най-накрая в гората се появили дървосекачи. Те отсекли кедровите дървета и ги нарязали.
Всеки кедър си имал своето заветно желание, но реалността никога не пита за какво си мечтаем.
От първото кедрово дърво направили обор, а от остатъците на неговата дървесина сковали ясла. От второто дърво направили груба селска маса, която по-късно продали на търговеца на мебели.
Дървата от третото дърво не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги оставили на съхранение в склада в големия град.
Кедровите дървета горчиво се оплаквали: "Нашата дървесина беше толкова хубава! Но никой не й намери достойно приложение".

Времето минавало и ето че веднъж, в една звездна нощ, някаква съпружеска двойка като не си намерила покрив, решила да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била пред раждане. В онази нощ тя родила сина си и го сложила в яслата, върху мекото сено.
И в същия миг кедърът разбрал, че мечтата му се е сбъднала: Той послужил за опора на най-великия Цар на Земята.

След години, в един скромен селски дом, край масата, скована от дървесината на второто кедрово дърво, седнали хора. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи пред хляба и виното, които били на масата.
И тогава вторият кедър разбрал, че в същия миг той е послужил за опора не само на чашата с вино и чинията с хляба, но и на съюза между Човекът и Божеството.

На следващия ден от две дъски, рендосани от третото кедрово дърво, сковали кръст. След няколко часа довели човек с множество рани и го забили с гвоздеи върху кръста. Третият кедър се ужасил от своята участ и започнал да проклина жестоката си съдба.

Но не минало и три дни, когато той разбрал онова, което му била приготвила съдбата: човекът, който висял на кръста, станал Стожер за Света. Кръстът, скован от дървесината на този кедър, се превърнал от оръдие за изтезание в символ на тържеството.

Така се изпълнила съдбата на трите ливански кедъра. Както това винаги става с мечтите, мечтите им се сбъднали, но по съвсем друг начин, от този, който те си представяли.:kissyou:
 
браво

:clap:впечатлихте ме страшно, и аз съм заклет романтик ,благодаря ви за тези споделени красиви картини,стихове и разкази:kissyou:
 
Назад
Top