lali
Гобленар
нещо интересно което ми "попадна" пред очите и което може би ще ви хареса и на вас:
Приятно четене!
ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА
Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички подготвили лодките си и отплували. Единствено любовта упорствала да остане. Когато островът почти бил потънал Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай нея...
Любовта казала: "Богатство вземи ме със себе си!". "Не мога - отговорило Богатството - имам много злато в кораба си и няма място за теб".
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминавала в красив кораб... "Суета, моля те, помогни ми!" "Не мога да ти помогна Любов, ти си цялата мокра и може да повредиш кораба ми" - отговорила Суетата...
Тъгата била на близо затова Любовта я помолила... "Тъга, позволи ми да избягам с теб!" "Не мога Любов... Толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама..."
Щастието преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло когато Любовта го повикала...
Внезапно се чул глас: "Ела Любов, аз ще те взема със себе си!"
Гласът бил на непознат възрастен... Любовта била толкова щастлива и развълнувана, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата той продължил по пътя си...
Любовта осъзнала, колко му дължи, затова попитала познанието" "Кой ми помогна?"
"Помогна ти Времето" - отвърнало Познанието.
"Времето?" - учудила се Любовта. "Но защо Времето ми е помогнало?"
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: "Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!"
Приятно четене!
ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА
Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички подготвили лодките си и отплували. Единствено любовта упорствала да остане. Когато островът почти бил потънал Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай нея...
Любовта казала: "Богатство вземи ме със себе си!". "Не мога - отговорило Богатството - имам много злато в кораба си и няма място за теб".
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминавала в красив кораб... "Суета, моля те, помогни ми!" "Не мога да ти помогна Любов, ти си цялата мокра и може да повредиш кораба ми" - отговорила Суетата...
Тъгата била на близо затова Любовта я помолила... "Тъга, позволи ми да избягам с теб!" "Не мога Любов... Толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама..."
Щастието преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло когато Любовта го повикала...
Внезапно се чул глас: "Ела Любов, аз ще те взема със себе си!"
Гласът бил на непознат възрастен... Любовта била толкова щастлива и развълнувана, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата той продължил по пътя си...
Любовта осъзнала, колко му дължи, затова попитала познанието" "Кой ми помогна?"
"Помогна ти Времето" - отвърнало Познанието.
"Времето?" - учудила се Любовта. "Но защо Времето ми е помогнало?"
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: "Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!"