Компютърът или гобленът?

  • Началник на темата Началник на темата leti_at
  • Начална дата Начална дата
leti_at

leti_at

Сладури, от както съм открила този форум като че ли по-често в свободното си време(което и без това е чудовищно малко!) се заседявам на компютъра, а не на гоблена....и после какво ще ви показвам като лично творчество? Все има нещо интересно, нови теми или някой е написал нещо към мое изказване.Не само аз, ами и дъщеря ми търчи да чете и да гледа! Вие как успявате да комбинирате двете удоволствия?
Най-много се кефя от това, че ви намерих...преди все криех, че бродирам...повечето ми приятелки ми се смееха...това било загуба на време, те като се пенсионирали тогава...Имаме двор и там ме е срам да изляза да бродирам, които мине по улицата, ме гледа все едно съм "полезно изкопаемо" !
Мъжът ми само ми се кара, че вкъщи светлината е изкуствена и слаба, че ще си разваля очите, да изляза вън и да си шия спокойно....ама мен малко ме е срам, защото всички ме гледат подигравателно.Около нас някакви фитнес зали, хората тръгнали да спортуват, пък аз с гоблена...Понякога се чувствам като...бабичка..., въпреки че ноември навърших 33.
Но, сега съм щастлива, защото намерих мнооооооооооооого съмишленички във ваше лице!Обичам ви!:kissyou:
 
Излизай си спокойно навън, аз ги "вбесявам" лятото околните, но гоблените са само една от "лудостите" ми и изобщо не ме смущава нищо.

Компютъра е много полезно, но и много пречещо на шиеното ми, нещо. Не е само твой проблема ако това ще те успокои. :)
 
ох и на мен ми е проблем стоенето на компютъра от както ви намерих ми е много приятно да си пиша с вас обаче ме спасяват двете ми деца защото и те се редуват
аз също имам много приятелки които ми се надсмиват с тея мои гоблени защото те предпочитали били да седнат някъде да пият кафе или нещо друго пък аз бързам да се прибера от работа да наготвя и да си хвана гобленчето за тях това е смахнато обаче на мен това ми доставя удоволствие предполагам че и за вас е така иначе тези красоти няма да са факт
 
Има и такива моменти:С гоблена/ плетката/ пред компютъра.Ама само докато ги няма децата.
 
С компютъра и на мен ми остава по-малко време за гоблена,но какво пък?!А колкото тъпизми съм чула за вредата от шиенето."За какво си вадиш очите","Ама ти не го бързай толкова","За какво ти е това шиене" Гледам да не им обръщам внимание ,но все си мисля че някои ден ,ще ме ядосат и тогава ще ги пратя по" разпределение ".Шия ,защото ми харесва и докато ми доставя удоволствие ще продължавам.
 
Аз също напоследък май повече се заседявам пред компютъра, но не мисля че това е в моя вреда. Смятам че гоблена и компютъра взаимно се допълват - компа ми дава контактите с много нови приятели, обединени от едно хоби, дава ми безплатни хубави схеми и възможност да се посъветвам с този или онзи, ако срещна някакви затруднения в изпълнението на гоблена. А който има желание, намира и за гоблените време. Е, няма да скрия, че когато съм по-свободна, гледам от служебния компютър да влизам във форума, за да мога в къщи да се отдам на шиенето!
 
:-| От както открих форума,май съм повече време пред компютъра,но и за гоблена намирам време:idea:
 
Лети,нека всеки си говори каквото иска. Когато преди18 г дойдохме да живеем в Карлово аз шиех Тайната вечеря . Вблока ме имаха като изкопаемо--тогава всички плетяха основно блузи и някои на една кука. Чула съм какво ли не за заниманието си ,но постепенно народът се зариби с гоблени и беше като някаква общност--всеки носеше ,показваше издирваше или се събирахме на кафе да шием. шиенето най-не вървеше но обменяхме много мнения. Постепенно много хора се преместиха -сега животът е такъв. От известно време и аз имам двор и наистина е много приятно да се шие отвън--а кой каквото иска да си мисли. И аз не съм съгласна с мненията на някои съседи и познати това е тяхно право . Дори съм чувала---Престани и за ядене не стават . Щом имам подкрепата на близките си и те ме окуражават да върша това което ми е приятно -другите не ме интересуват. Освен това съм безработна и гоблените и ФОРУМЪТ са връзката ми със съмишленици
 
Мила Лети и всички останали приятелки :)
Как може да се притесняваш от мненията на другите за твоето занимание!Аз започнах да шия гоблени преди 7 месеца докато бях в болнични след операция. Никога не съм подозирала, че мога да го правя.Една пирятелка ми донесе едно малко гобленче, показа ми набързо нещо и това беше. Аз доре се отнесох пренебрежително, но после ме увлече и край! Няма спиране!
Това беше през юни миналата година и аз тогава тръгнах на плажа сутрин заради чистия въздух. И какво мислите правих? Сядам на плажа до водата на сгъваемото столче под чадър, вземам гоблена и почвам да шия :)
Така до септември ходех всеки ден на плажа и уших 3 гоблена! За радост на околните и за мое удоволстви :) Това много ми помогна да се възстановя.
А ти се притесняваш да излезеш на двора...
А аз на плажа показвам какво мога :)
Успехи !
 
Аз също се заседявам повече пред компа от колкото да шия, но не съжалявам, защото ми е приятно да общувам с вас и да разглеждам невероятни гоблени.
 
Здравей Лети
Въобще не се притеснявай да шиеш на двора. Дори да мине някой и да ти се присмее ще го направи няколко пъти и като види, че не му обръщаш внимание ще спре. В края на краищата дворът си е твой и на който не му харесва да не гледа. Проблема е само в това че повече ще се раэсейваш, но и това си има хубава страна. Може да има на близо до теб друг, който също шие и също търси сродна душа.
 
Аз пошивам на обяд за около час и половина докато дъщеря ми спи.През другото време ми е невъзможно, защото ми разнася конците и рисува по схемите.Иначе вечер съм пред компютъра да видя кой какво е написал.

:D
 
Момичета аз във този форум разбрах ,че съществуват компютри.И все още съм зле ,но вярвайте няма по голям стимул за да се науча.И аз стоя повечко пред него ,но несъжелявам.На приказките въобще не обръщай внимание .Винаги съм се чудила на такива хора .Аз се гордея с хобито си.
 
Напоследък и аз се застоявам повечко перд компютъра, отколкото пред гоблена! Но мога да шия само, когато синът ми спи наобяд или пък вечер пред телевизора и така гледам да разпределя свободното време- да има за всичко, но честно казано не ми стига! Засега съм вкъщи, но незнам как ще се съчетаят всички тези неща когато човек ходи и на работа! :confused: Но не гоним срокове, в крайна сметка това е за удоволствие!
А компютъра ни дава много- общуваме с приятелите от форума! :kissyou:
 
аз открадвам малко от свободното време когато съм на работа, но не винаги го имам за да прескоча до форума и видя какво ново. Иначе вечер си шия в кущи, вярно че не гоним срокове, но не знам как е с вас, а аз като почна нещо просто ми се иска за два-три часа да го свърша от любопитство какво ще излезе, но това е невъзможно, разбира се особено ако е голям гоблен. Просто нетърпението ни ни кара да бързаме.
До скоро и аз се срамувах да си кажа че обожавам гоблените, да не кажат, тази пък не може ли с нещо по сериозно да се занимава, но от както открих този форум и видях колко хора са увлечени по това ИЗКУСТВО , се гордея че съм една от тях:idea:
 
Честно казано откакто открих този форум ми се случва доста често да се заседявам много често и пред компютъра вместо да шия .Като гледам какви красоти шиете ви се радвам и възхищавам от цялото си сърце . Като си харесам нещо си го свалям с тенденция след време да си го зашия и само показвам на съпруга ми вашите красоти :clap:
 
Аз в последно време стоя повече пред компютъра отколкото пред гоблена ,май без да искам пренасочих хобито си в друга посока.Но от време на време естествено шия по малко за да не забравя как се шие:D .Понякога ме е яд че не мога да намеря време за моето хоби ,но аз по принцип не обичам да се занимавам само с едно и също нещо обичам разнообразието примерно един час пред гоблена и четири пред компютъра а и през четири дена ходя на работа и пак нямам време за шиене.Имам една позната която шие по 12 часа на ден тя шие от три години и ако знаете колко гоблена е ушила половината от нас нямат толкова , като отида при нея изпитвам такъв срам:shy2: от себе си като ме попита дали съм завършила започнатия от мене голлен понеже тя нейния го била завъшила и започва друг.
 
Да ви кажа честно иаз се заседявах повече във форума,но сега влизам само 1-2 седмично.Ами то си е жива краста!Но не бих си представила как мога с гоблен в ръка да седя пред компа!
 
Аз никога не съм се притеснявала да кажа какво е хобито ми, защото повече от моите приятелки и колежки също шият.Имах една позната ,която казваше:"Чудя се как си бодете очите за тия цветни парцали, като има готови картини".Аз обаче и давам зелена светлина, защото сътвореното от ръцете ми и с много търпение и любов има кой да ми го оцени у дома .А и най- важно е , че мен ме радва....Така , че шийте и не му мислете.
 
Здравийте отново. Два дена компютърът ми не работеше и се чувствах страшно зле. Вмомента не смея да го изключа защото има някякъв проблем и трудно тръгва отново но съм щастлива че пак със с всички вас--това си е не по-малка болест от шиенето на гоблени. Veni, въобще не се притеснявай от познатата си--всеки шие когато и колкото иска .Все пак това е творческо хоби и се шие за удоволствие. Аз като ги имам толкова много-не мога всички да наредя по стените и стоят в торби в гардероба. Бройка не се гони-няма смисъл. с най-сърдечен поздрав.
 
Трябва да влезнете или да се регистрирате, за да отговорите тук.
Назад
Top