Здравейте приятели.Аз имам син на 1,5 годинки:baby: и дъщеря във втори клас.Тя като ме гледа, че бродирам непрекъснато иска да се пробва.Купувала съм й щампиран гоблен, някакви възглавнички на по-едра панама.Но,тя непрекъснато бърка и ме вика да й стоя на главата и да й оправям грешките.Така аз не мога да си гледам гоблена. Вие имали ли сте подобен проблем.Чакам съвети.От коя възраст децата могат да се пробват да шият? Хем ме радва това, че проявава интерес, хем много се изнервям с нейните гобленчета....какво да й дам да пробва, подходящо за възрастта й?
Децата ви искат ли да шият?
- Началник на темата leti_at
- Начална дата
Те са с малко цветове и същевременно са много ефектни 
Зравей leti_at,не само че искат,но и при мен е така,дъщеря ми като обърка нещо и почва да вика,докато не отида и не го оправя
Според мен купи на детето по-едра панама,за да може да се пробва на кръстчета да шие,хем ще може и да брои по-добре бодовете.Сега моята дъщеря не иска да шие гобленов бод,а само кръстат шие.
Според мен купи на детето по-едра панама,за да може да се пробва на кръстчета да шие,хем ще може и да брои по-добре бодовете.Сега моята дъщеря не иска да шие гобленов бод,а само кръстат шие.
моята дъщеря се запали покрай мен (на 16 г). Първо се изхвърли на такова голямо и трудно нещо като HAED започна го а след това ме остави аз да го довършвам. От една седмица шие едни кокиченца на Пермин , почти го е завършила и ще ви го покажа в моите гоблени, сама се оправя и не ме безпокои
То край такива майки,няма как децата да не се запалят да шият.Моята дъщеря е на 13 години и преди няколко години започна с малки детски щампи/мъжът ми сам скалапяваше рамките/,но последните 3,вече по големи,но пак щампи са дадени на майстор за рамки.Как изгарям от желание да ви ги покажа,моите и нейни творения,но за сега нямам техническа възможност,при първа такава и това ще се случи.В началото беше с моя помощ и корекции,но вече е самостоятелна.Сега се труди над момичето на скалата/щампа/,върви много бавно,защото е ангажирана,но ваканцията предполагам ще види бял свят.:clap:
Ще споделя моят път.
Майками шие много от давна-от както се помня.На 12 и аз проявих интерес. Показа ми върху нейното шиене,помогна ми за панамата и конците,а изборът на модел остави на мен{да ми грабне окото ама да е и лесно}И аз правех грешки,но тя ме остави аз да си ги оправям
Майками шие много от давна-от както се помня.На 12 и аз проявих интерес. Показа ми върху нейното шиене,помогна ми за панамата и конците,а изборът на модел остави на мен{да ми грабне окото ама да е и лесно}И аз правех грешки,но тя ме остави аз да си ги оправям
Аз имам две момченца. Когато седна да шия, особено нов гоблен те и двамата се състезават, кой да ми помага .... аз бодвам иглата, те я издърпват от панамата. Много са малки още на 8 и 6 години. Но когато гоблена е готов вече са решили на кого е и когато го поставим в рамка отзад вече е надписан с имено на притежателя. Не знам дали се сещата, ама мойто име е само на един от гоблените.
Моята дъщеря е на 8 години,миналата година бяхме в болницата и тя ме гледаше как шия,помоли ме да съм и купела гоблен.Аз реших да и купя нещо много лесно, едра панама с кръстат бод,две везни с едно момиченце отгоре с няколко цвята,с мого мъки го почнахме шихме разшивахме и така до сега когато сама си го шие и пак прави грешки,но дете.Това е ушила за толкова време,като сама си прави и контурният бод,който и отне почити седмица,надявам се до новата година да го свърши
:clap: Благодаря ви за съветите, ще измислим нещо.Всички сте много мили.:kissyou: Това, което разбрах за себе си е, че трябва да проявя повече търпение с нея, за да я спечеля за каузата гобленарска....
Да споделя нещо смешно:Още когато започвах да шия с 1 или 2-рия ми гоблен имаше една зарибявка да се търгуват гоблени по Интернет за чужбина.Ние с мъжа ми като всяко младо семейство имахме нужда от пари...Отиваме във фирмата и от там ни забиват едни цени....на мъжа ми свят му се зави...Предната седмица били продали "Тайната вечеря" в Италия за 10 000 марки, а 1999г. това си бяха доста пари....Лелееее, мъжът ми като се амбицира....той за толкова пари и да шие щял да се научи....и хайде да му купуваме гоблен....отиваме в магазина и аз го питам какво му харесва като тематика, а той готов, отговаря ми "Тайната вечеря".....казвам му , че това е гоблен , който е S-класа, върха на сладоледа и че не е за начинаещи...половин час го убеждавах в магазина,а продавачките се спукаха от смях, нааай-накрая купихме "Замъкът Мерсбург".С много усилия от негова и моя страна, успях да го науча да шие, но избродира 1 квадратче и се отказа, защото това било напрежение за очите, а на него работата му е свързана с взиране...Естествено гобленът довърших аз...Хубаво, че не награбахме "Тайната вечеря"...И до днес като мине покрай готовия гоблен казва:"Ей това квадратче аз съм го бродирал".Така вече много цени хобито ми. А фирмата след месец потъна като завлече много хора с много гоблени...Хубаво, че не бях довършила "Кралското езеро ", защото може би и аз щях да изгоря...Съпругът ми като видя колко трудно се шие, въобще не иска и да чуе да продаваме, който и да е гоблен...Така им си се радваме вкъщи.А аз съм убедена, че те зареждат с положителна енергия!Поздрави на всички вас!:kissyou:
Да споделя нещо смешно:Още когато започвах да шия с 1 или 2-рия ми гоблен имаше една зарибявка да се търгуват гоблени по Интернет за чужбина.Ние с мъжа ми като всяко младо семейство имахме нужда от пари...Отиваме във фирмата и от там ни забиват едни цени....на мъжа ми свят му се зави...Предната седмица били продали "Тайната вечеря" в Италия за 10 000 марки, а 1999г. това си бяха доста пари....Лелееее, мъжът ми като се амбицира....той за толкова пари и да шие щял да се научи....и хайде да му купуваме гоблен....отиваме в магазина и аз го питам какво му харесва като тематика, а той готов, отговаря ми "Тайната вечеря".....казвам му , че това е гоблен , който е S-класа, върха на сладоледа и че не е за начинаещи...половин час го убеждавах в магазина,а продавачките се спукаха от смях, нааай-накрая купихме "Замъкът Мерсбург".С много усилия от негова и моя страна, успях да го науча да шие, но избродира 1 квадратче и се отказа, защото това било напрежение за очите, а на него работата му е свързана с взиране...Естествено гобленът довърших аз...Хубаво, че не награбахме "Тайната вечеря"...И до днес като мине покрай готовия гоблен казва:"Ей това квадратче аз съм го бродирал".Така вече много цени хобито ми. А фирмата след месец потъна като завлече много хора с много гоблени...Хубаво, че не бях довършила "Кралското езеро ", защото може би и аз щях да изгоря...Съпругът ми като видя колко трудно се шие, въобще не иска и да чуе да продаваме, който и да е гоблен...Така им си се радваме вкъщи.А аз съм убедена, че те зареждат с положителна енергия!Поздрави на всички вас!:kissyou:
И у нас гоблените отдавна са надписани кой за кого е . Дори трупаните с години неушити гоблени . Тогава нямаше такъв избор по магазините и ние се събирахме приятелки коя какво шие и си разменяхме мостри и схеми за различни гоблени . Така се понатрупаха гоблени които дори вече не ми се шият защото се появиха по-нови и интересни модели А мои са подарените ми по личен повод гоблени
и моят син, който е на 10 години прояви голям интерес към шиенето на габлени
лятната ваканция му намерих идна емблема на арсенал(футболният отбор) и тойс голяма любов си я уши на кръстат бод.Наистина тя беше само 4 цвята, но все пак се научи, направи го и е много горд с това. Това не го прави по-малко мъж. Само проблема е, че ми счупи 2 игли. Как го направи не знам, но е факт. Есента му купих ново изделие - торбичка която се бродира (и тя малк аразбира се) и ми наду главата да му я подготвя и да я почва. Едвам го удържам до следващата лятна ваканция.
лятната ваканция му намерих идна емблема на арсенал(футболният отбор) и тойс голяма любов си я уши на кръстат бод.Наистина тя беше само 4 цвята, но все пак се научи, направи го и е много горд с това. Това не го прави по-малко мъж. Само проблема е, че ми счупи 2 игли. Как го направи не знам, но е факт. Есента му купих ново изделие - торбичка която се бродира (и тя малк аразбира се) и ми наду главата да му я подготвя и да я почва. Едвам го удържам до следващата лятна ваканция.
Малкия ми син сега е на 14 год. и вече се вълнува от други неща има си приятелка но когато беше на 10 год. искаше да шие гоблен той рисува много хубаво купихме щампиран гоблен дадох му кутията с конците които са ми оставали от моите гоблени и той сам си подбра цветовете .Гоблена го заши за една ваканция след това купихме по голям и него заши по същия начин .Надявам се след време да се върне към гоблените
Моят син вече е на 20 г и не шие гоблени -има достатъчно ангажименти като студент Но от много малък се запали покрай мен и беше много приятно снего и дъщерята да шием гоблени или да ги обсъждаме Това бяха много обединяващи и приятни моменти Докато живеехме в един много голям блок всичките миприятелки гобленарки го викаха да им подрежда конците или ако гобленът е разхвърлян да им помага за подреждането Последният гоблен уши във втори курс на техникума-- Есента от сезоните Дъщеря ми също има добро творчество в това отношение
Моят син вече е на 20 г и не шие гоблени -има достатъчно ангажименти като студент Но от много малък се запали покрай мен и беше много приятно снего и дъщерята да шием гоблени или да ги обсъждаме Това бяха много обединяващи и приятни моменти Докато живеехме в един много голям блок всичките миприятелки гобленарки го викаха да им подрежда конците или ако гобленът е разхвърлян да им помага за подреждането Последният гоблен уши във втори курс на техникума-- Есента от сезоните Дъщеря ми също има добро творчество в това отношение
