СПОМЕННИК

  • Началник на темата Началник на темата Adelina
  • Начална дата Начална дата
Здравейте. И аз ще добавя нещо красиво към вашите красоти.
Писани са от мен в някои от вълнуващите ми дни. Надявам се да ви харесат.

1. ОСЪЗНАВАМ

Когато се вслушам...
чувам птичките да пеят.
Осъзнавам какъв би бил света без тях...Празен!
Когато се вгледам в цветята...
виждам красотата им.
Осъзнавам какъв би бил света без тях...Празен!
Когато се вгледам в ръцете ти...
виждам спокойствието, което ми даряват.
Осъзнавам какъв би бил света ми без тях...Празен!
Когато погледна в очите ти...
виждам добротата, която излъчват.
Осъзнавам какъв би бил света ми без тези очи...Празен!
Когато допирам ръката ти до лицето ми...
усещам нежността,която ми даряват.
Осънавам какъв би бил света ми без тях...Празен!
Когато допирам ръката си до сърцето ти...
усещам ударите му.
Осъзнавам каква бъда без тези удари...Празна!
Всичко в този свят ме води към теб!!! Дали всичко е случайност!?!?
Просто ти си нещото, което запълни празнината ми...
Осъзнавам, че на където и да погледна, каквото и да докосна, каквото и да чуя,ако то не ми говори за теб...аз пак ще съм празна...

2. ВИНАГИ

Винаги, когато се усмихнеш...ме даряваш с топлина!
Винаги, когато ме погледнеш...чувствам ударите на сърцето ти!
Винаги, когато ме докоснеш...се оставям в ръцете ти...и на мечтите си!
Винаги, когато ме целунеш...нахлуват необясними страсти в мен...Обичам те завинаги!
Винаги. когато се обърнеш и имаш нужда от мен ...ще бъда там някаде, където Винаги можеш да се докоснеш до мен!
Моята "твоя" душа...Винаги в твоята "моя" душа!
Моята "твоя" ръка...Винаги в твоята "моя" ръка!
Просто помни Винаги и Бъди Винаги моя съдба!

3. ИСКАЙ МЕ

Доближи се до мен...
Притисни ме до себе си...
Чуй сърцето ми...
Усети желанието ми...
Желанието ми да те имам...
Да те усещам...
Дай ми дъха си...
Погали кожата ми...
Дай ми аромата си...
Улови излачването ми...
Подари ми допира си...
Дай ми красотатa си...
Слей я с моята завинаги...
Искай ме...Бъди мой...Желай ме...

А четвъртото е нещо което прочетох някаде и хареса много

4. Ключа към сърцето може да бъде само една мила дума или нежна целувка...
 
снегът пътеките затрупа
и кърши клони с ледени ръце
една пътека няма и не може да затрупа-
от моето до твоето сърце !!!
 
жени , недейте остарява.
бъдете като липовия цвят-
който още в юли прецъфтява
но години пази своя аромат .
 
любовта не е да се намериш някой , с когото да живееш , а някой , без когото не можеш да живееш.
 
Раздяла..

За пореден път оставяш ме сама
И ето пускаш моята ръка
Ноща е тъмна навява самота
Но знак ли е това,че я няма любовта?

В живота има срещи след раздяла
Но болката от нея си остава
И няма нищо на земята
Което да помогне на душата..

Приближават се двете тела
Но вече нямам какво да ти кажа
Дори да плача в ноща пак сама
По този начин какво да докажа..

Че морето е от моите сълзи?
Че щастлив ти в него се къпеш..
И разбиваш моите мечти,
Мечти от любовта тъй мъчни..
Разбиваш тях ,разбиваш моето сърце
Погубваш любовта и пускаш моите ръце..ЗАВИНАГИ!


* * *


Животът ми е празна улуца
без надписи,тъмна,без светлина.
И няма тротоари даже,
да поспра и да си почина.

Хора по нея все тъй преминават,
а после отминават и скриват се в ноща
и питам се защо ли идват въобще щом тръгват си?
За да оставят просто следа във прахта?

Животът ми е улица безкрайна
Вървя по нея-няма светлина.
А всичко също е,еднообразно е и празно
Потопено е в безмълвна тъга
 
Габриел стана и отиде в другата стая.
Майка й седеше там и мълчеше.
-Мамо..Защо ме викаш?
-Ти..Малка уличница!!!
-Кк..Какво?-заекна тя..
Много добре знаеше за какво говори майка й.
Говореше за връзката й със Чад - момчето,което тя обичаше повече от всичко.
-Казах ти че не искам да имаш нищо общо с него!!!Казах ти!Моята дума нищо ли не значи..?!Габриел,аз те обичам,това е за твое добро..
-Но..как може да е за мое добро..няма да позволя да контролираш живота ми..-Момичето знаеше какво следва след тези нейни думи,но въпреки това беше смела и ги изрече.
-Какво?! Аз-майка ти?!Да нямам право да те контролирам?!Искаш ли да видиш колко много мога да те контролирам,неблагодарница такава!-майка й беше вбесена.-Няма да излизаш от стаята си..Да видим как ще се виждаш с него! Да видим!!!
-Но..ти не разбираш..ти..-опита се да каже Габриел..
-Отивай в стаята си..!! Ще се появиш чак за вечеря...
Габриел се разплака и отиде в стаята си..
легна на леглото..чувстваше се безсилна срещу майка си...незнаеше какво да прави,знаеше че тя щеше да направи всичко възможно,за да може тя да не се вижда с него..и защо..само защото не беше тяхната класа..
Доста сълго мисли..беше отчаяна..не знаеше какво да прави..наистина незнаеше..
Не се появи за вечеря,а майка й дори не беше забелязала..
Доведения баща на Габриел обаче усети отсъствието й и каза:
-Мария,къде е малкото изчадие?!
Двете й сестри се изхихикаха злобно.
-Сигурно не е гладна.Разтроена е,защото няма да се вижда с бедняка вече.
-Не можеш да я спреш,скъпа..знаеш много добре..ако искаш..можем да заминем някъде...
-Точно така..ще направя всичко възможно..малката уличница да не се вижда с просяка...
****
-Габиии...Габии..
Габриел се събуди и чу гласа на Чад отвън.Хвърляше й малки камъчета по прозореца всяка сутрин,.преди майка й и злобните й сестри да са се събудили..и излизаха навън в града да се разхождат..поняккога ходеха в едно близко село с прекрасна природа,където се усамотяваха и изчезваха от суетата на града..
-Чад!!!-Габриел се беше показала по нищничка на терасата и шепнеше .. - Не мога да изляза..Не мога! Тя ме е заключила!!! А Ева няма да ми даде ключа..страх я е..
-Ах ... Ами..скачай тогава..!
-Но..-усмихна се-как ще скоча..
-Спокойно..иди да се облечеш,а като дойдеш ще разбереш..
вълна на щастие обля момичето...Чувстваше се истински щастлива..и свободна да прави каквото си иска...
А..незнаеше какво я очаква в бъдеще..незнаеше че след този прекрасен ден,щеше да й е поднесена ужасна новина..която щеше да разбие всичките й илюзии за щастие...
Беше облякла дънки със свежа розова блуза и най-удобните си маратонки...Майка й мразеше тия дрехи...
Излезе на терасата,а от долу беше хвърлено здраво въже..което я чакаше..
-Вържи го по парапета и айде..
-Но..-засмя се отново..-ще падна така!
-Аз нали съм долу..
След минутка беше при него - в прегръдките му и при целувките му.
-Къде ще ходим.?-попита той.
-Искаш ли в селото?
-Да тръгваме! - каза тя и се усмихна
***
Бяха в селото и се върнаха..Стигнаха почти до къщата на Габриел,и тя се сети за един доста..голям проблем
-Аа..Чад..Как ще се прибера сега...?!
-ау..за това не бях помислил..
-Добре..Просто влизам..и..не ме интересува..Обичам те,съкровище..Обичам те повече от себе си,знаеш го..
-Аз също те обичам,Габ..Знаеш колко много..само..не искам да те загубя..
-Няма да ме загубиш..Ще сме заедно завинаги,обещавам.
Тя влезе в къщата,а във всекидневната я чакаха майка й и доведения й баща.
-Ела тук!-каза майка й ядосано и злобно-сега, ще ти сервирам двойно по-голяма изненада,отколкото ти на мен сутринта,малка уличница такава!
-Какв...-не можа да се доизкаже,защото майка й я прекъсна.
-След два дни...заминаваме да живеем извън страната,в Калифорния..-плаж,море..РАЙ! не мислиш ли..-с ехидна усмивка на лицето каза Джак - баща й.
-Не..НЕ!Не мога!Всичко е ТУК - къщата..училището..
-Спокойно,любима моя..-майка й я започна..-къщата вече ще си има нови хора- намерили сме купувачи,сега търсим,не по-точно избираме къща там.Училището ти също е уредено..
-НЕ!!!НЕ!НЕ МОГА МАМО!АЗ ГО ОБИЧАМ,ЗНАЕШ..Защо искаш да страдам.подяволите..Ще се самоубия..кълна се!Ще се самоубия!!!
-И за това съм помислила,Глупачка такава!!!
-Не.....-каза тя и хлипайки отиде в стаята си...
Светът й изведнъж рухна..С чад бяха почти година..тежка година,щастлива година...Майка й правеше всичко възможно да ги раздели през тази година..но не успяваше..те се обичаха...
Той беше..Принца на белия кон,за който тя беше мечтала от малка..От малка,когато истинския й баща й обясняваше .. как приказките се сбъдват..и тя ще намери своя любим,и..нищо нямаше да им попречи да бъдат заедно..Единствен беше ТОЙ - както тя е единствена..един за друг...Всичко е като пъзел..като мозайка..
Заспа..
***
Ставай,Мърлячке!Виж се къде си заспала!-Сестра й дойде да я събуди...
-Какво...
-заминаваме още днес..-със злобна усмивка каза тя.
-БЕЗ багаж..СТАВАЙ,КАЗАХ!
***
Тръганаха....Пристигнаха.....настаниха се.....
Габриел умираше...
Майка й показа стаята й - Легло,Скрин,Маса - С цветя на нея..Семпло но..красиво..
-Оставаш тук! - каза тя и й затвори вратата..
Габриел не издържаше..знаеше че няма да издържи много..знаеше го..
Какво ли правеше сега Чад..Знаеше ли че е заминала...
Щеше ли да я намери..
Но как..Той дори незнаеше къде е тя..
ТЕЛЕФОН!Да,в стаята й имаше телефон...
Набра добре познатия номер на момчето....
Свободно..никой не вдигаше...
Реши да опита по късно.След половин час пак се обади...
-Да...-отговори тъжен глас..Личеше си че жената отсреща е тъжна..и е плакала..
-Чад..?!-попита тя с леко притеснение,че няма да може да го чуе..
Жената отсреща се разрида..
-Чад..Чад..Е мъртъв..самоуби се тази сутрин..-гласът изглеждаше огорчен,отчаян...истински..-заради..приятелката си..с пистолета на баща си... той я обичаше..а тя..тя замина без да каже нищо!Лъгала го е..че го обича..ОБЕЩАЛА му е..че винаги ще са заедно..
Габриел затвори телефона..Ето сега всичко й рухна...отпусна се на леглото...Заплака..
Умираше..Тя щеше да умре..Днес..СЕГА..
Изпитваше неопредолима..тъга,омраза към майка си..и безумна и истинска любов..
Стана..и в изблик на яд все красивата слънчево-жълта ваза от масата и я изтряаска в пода..
Счупи се на хиляди парченца..да..хиляди..точно толкова,на колкото беше и сърцето й в момента...
Седна долу на земята право в парченцата стъкло..плачеше за всичко...плачеше за съдбата си на .. нещастница...Ръцете й..гърбът й..всичко беше в рани от вазата..
Тогава тя взе най-голямото и остро парче от вазата...и го заби право във вените си..режеше..а дори не я болеше..
Болката беше сладка..Болката,след която всичко щеше да свърши...
Остана със сетни сили..УМИРАШЕ..
Взе лист от дневника си..и написа със собствената си кръв :
Ето..Мамо..Постигна ли това,което желаеше..Надявам се да си щастлива...Аз най-сетне съм..и то истински...После откъсна друг лист и продължи да пише,отново с кръвта си..
Чад..чакай ме..Обичам те..Заедно ще сме..точно както ти обещах...

Остави двата листа,пропити с кръвта и сълзите й на масичката..
След това легна на леглото си..и зачака да настъпи мигът..в който щеше да покаже на своето момче..че още го обича..и че не забравила думите си...
 
АКо имах избор... ако можех... да избирам как да се родя....
Бих се родила в един миг на безвремието. Бих застинала в отробата на земята прегърнала слънцето и луната.
Бих целунала звездите... бих си откраднала от прашеца на ангелските крилца..Ако имах правото бих взела едничък косъм от дявола и бих го обвила с прашеца от ангелите. Щях да ги пазя до сърцето си за да не забравя никога как дяволите сплетоха в косите ми своите стиихии а ангелите ми подариха една чиста душа , която да ме тегли към хоризонта.
Ако можех бих пожелала да ми се случи всичко онова. Бих преживяла пак онази разтърсваща любов , която разкърти тухличките с които обграждах света си. АКо можех бих затворила очи за да видя пак срамежливите цветя който разпъпват под нежните грижи на незнаен и тихо скрит градинар.
Ако можех да повторя живота си бих била същата оная грешница на любовта , любеща и горяща в кладите на страста. Клади захранвани от мечтите ми , подпалени от копнежа на очите ми.
Ако можех... бих подала ръка , една мъничка ръка която съпоставен с твоята изглежда тъй крехка и незначима.... бих я подала , ала не за просия. Бих ти я дала като дар. Едничък дар в който да хвана целият свят за да ти го подаря.
Ако можех да виждам през времето бих била пак оная недодялана малка скитница в морето от хорски сълзи пробивща си път...Път през безконечната болка на хората - обкражаващи ме и обичащи ме...
Ако имах право на едничък танц... бих истанцувала най-нежният валс с едно тихо падащо есенно листенце збрало в себе си неверните цветове на фауната.
Бих свирила... бих пяла от сърце и душа. Тялото ми би се носило из небесата като нежна фигурка обгърната от облачен благослов...
Ако можех....ако можех бих била пак оня безумна мечтателка и идеалистка драпаща със зъби и нокти по портата на милосърдието за да изпрося малко мечти за онези нямащи силите да мечтаят...
Ако можех да пиша... ако можех да пиша бих писала за всички ония който има се иска да бъдат....
Ако можех да редя стихове... бих писала за моята болка... за твоята болка... за една красиво споделена болка...
Ако можех... щях да продължа да пиша и живея осъзнавайки какъв дар е моят живот , смирявайки се пред безметежноста на боговете.
Ако можех... бих била магьосница... магьосница раздаваща малко звезден прашец.... Ала не от ония... забравили се... ала не от ония мислещи , че дълг на всяко живот същество е да бъде на тяхното мнение....
А от ония... в сянката... ония лекуващи рани и даряващи живот...
Ако можех да бъда мечта... щях да се родя в очите ти... и да умра в едничката сълза падаща по огнените ти страни...
АКо можех... бих умряла в ония миг на безвремие където денят и нощта се сливат в едно , за да родят хорските безумия ... Човешките копнежи , който се разливат над синя лагуна....
Ако можех да ти подаря нещо... щях да ти подаря едно звездно цвете....
Ала.. аз не мога... нищичко.....
Прости....
 
Искам да докосна изгрева. Да се завия с мъглата на собственото си отчаяние и да се потопя в морето от сълзи.
Искам да подскоча на някое розово облаче и да положа глава върху ангелско крилце , което да ме освободи от безумната самота на стенещата ми душа...
Искам да видя пак онзи безметежен залез над разпенилото се море и отново в безумен екстаз да запея онези песни , който златистият пясък все още помни... Ала до кога ли ? До кога ли....
Искам пак да потъна в прегръдките ти , само за мен.... Дали ще ми прости мъжкото ти достойнство отхвърлената ръка ?
Дали ще ми прости душата ти , че избрах вместо тебе ?
Ще ме приемеш ли пак в нея ? Ала не в предверието където ме остави да чакам , да се оглеждам в огеледалата наредни в коридора на сърцето ти...
Не... аз искам да потъна в прегрдъките ти , да усетя отново нежният шепот на гласа ти...Но тази нощ аз отново съм тук сама с чаша вино в ръка.... а друга пие жарките ти устни....
Каква пък... съдбата на сълзата била такава....
Искам да се преродя... и да се родя в прегръдката на лотосов цвят. Като Палечка. Листенцата да бъдт моя закрила от жестокостта на зверският свят.
Ах как самотно и пусто е тази нощ в моят прозорец. Колко копнежи сплетени в пръстите ми изгоряха на огньове от тъги и разочарования. А белезите по младите ми ръце остават... сякаш старчески треперещи пръсти.
Тръгвах хиляди пъти по плоскостта на собственото си сърце. И всеки път беше гррешен и всяка пътечка водеше до задънен край...
А сега... искам просто ... една...прегръдка
 
... и минавайки по пътищата, по които с теб сме били не един път, пак ти ще изплуваш ... твоят образ ...
твоята усмивка ... твоя поглед ... те ще бъдат до мен ... но ще усещам вятъра вместо теб .. ще целувам нищото -
вместо теб ... ще бъда сам сред многото ... и компаньонка ще ми бъде самотата, която ще се опитва да разбере и да
намали болката неосъзнавайки, че е безсилна ... а времето ще тече бавно ... докато един ден реши да помогне ... на
нещастника и да и да направи бледи спомените ... за прекрасните мигове прекарани с теб ...
Но до тогава ... болката ще бъде неописуема ... а градът ще е същият ... светлините, автобусите, хората - ще се усмихат
... ще поздравяват ... външно ще бъде прикрита тя - болката, и някой едва ли ще предполага за нейното съществуване ...
всичко ще бъде по старому с разликата, че теб вече няма да те има до мен ... че мен няма да ме има в твоето сърце ...
 
още нещо
Влакът отминава с тежки колела,
но споменът остава за вечни времена!

Когато пясъкът в морето бъде преброен,
тогава ти ще си забравена от мен!

Иди в гората, преброй листата,
ако са 125 обичам само теб!

Който обича, той не забравя,
който забравя, той не обича,
а кйто обича , а после забравя,
той е забравил как се обича!

Бог създал Жени,
нарекъл ги звезди
Бог създал мъже,
нарекъл ги СВИНЕ.

Не можех да закусвам,
защото те обичам,
не можех да обядвам,
защото те обичам,
не можех да вечерям,
защото те обичам,
не можех да заспя,
защото бях гладен/а!

Снощи изпратих едно ангелче да те следи,
но то се върна.
Аз го попитах защо се върна,
а то ми отговори, че не може да следи други ангели!
 
и това
Един ден ще ме попиташ какво избирам -теб или живота. Аз ще ти отговоря живота и ти ще си тръгнеш, без да знаеш, че ти си моят живот
 
Има една легенда за птичката,която пее само веднъж в живота си,но по-сладко от всяко друго земно създание.Още щом напусне гнездото си,тя дири най-трънливия храст и няма покой докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клонки,притискайки гръд към най-дългия им и остър шип,за да умре,извисена над своята агония,надпяла и чучулигата и славея.Възхитителна песен,заплатена с живота.
Но целия свят притихва заслушан,и дори Бог на небето се усмихва.
Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка...или поне така е според легендата!
 
Викаше ме нали ?
С неми сълзи....
Крещеше нали ?
С пияни думи...

Барабанеше кръвта
по стъклата....
Кипеше жарта в
дебрите на водата.

Умираше самотата ,
за да се роди в нищетата.
И стон и глас....
Болезнен вик
Изстинал миг...

Търсеше ме... нали ?
Бях се скрила в моята крепост от мечти...
Нямаше в нея място , за твойте тъжни очи...
Бях се скрила... в крепост.. от мечти....

Разби я !
С тежи тъжни очи...
Покори я... с неми песни ....

Извлече ме насила...
Уби ме и погреба...
Възроди ме и оплака...
Замина си на онази тъмна гара ,
замина със влака....

Викаше ме нали ?
С неми сълзи....
Крещеше нали ?
С пияни думи...
 
Прочетох тази тема и - някакси - ми стана мило.
Спомних си времето, когато си пишехме тези неща.
Стана ми мило, пък после ми стана смешно. Малки бяхме, а такива тъжни неща си пишехме... Нещастни любови, разбити мечти, неверни приятели... ах...!!!
От днешна гледна точка, не мога да си обясня този копнеж към мъката и нещастието. Особено тогава, когато са били наистина най-безгрижните ни години.
Мисля си, че, ако днес попълвам споменик /съществуването на който има единствената цел след години да бъде прочетен и да ти напомни за човека/, бих искала да напиша там нещо весело. Искам да ме помнят като ведър, щастлив човек /какъвто, между другото, съм/, а не като нещастна в любовта, личностно неосъществена стара мома.

Ето моят спомен за вас.

История за любовта

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човещки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
- Хайде да играем на криеница, а?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
- Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когого открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да удеби СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта.ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в кая на краищата винаги я отриват. ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата ), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
- Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало се, оказвало идеално за неговите приятели:
Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА; хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА; крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО; полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така - то се замаскирало в слъчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана ( а в действителност тя се скрила в дъгата ), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮВОБТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
- Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказало пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие. И ето че всички били намерени:
ТАЛАНТЪТ - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се скрила на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач. И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...
 
И още нещо.

Помолих Бог за интервю.
За моя изненада, той се съгласи.
- Влез! - каза ми Бог. - Значи ти би искала да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време... - казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да бъдат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели...
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца през Новата Година?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях.
- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.
- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват другите.
- Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
- Да научат, че добрите приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство.
- Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.
- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи.
- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

Замислих се. Бог потъна в мълчание...
 
:blueflow::blueflow: Ето няколко стиха от Елвира Божилова/мои любими/

Забудь печаль,тревоги Пусть память в будущем приятна,
другой не облекчит судьбу! хоть ждут нас бури и борьба!
Ведь впереди-еще дороги!
А счастье-плата за борьбу!
От нас зависит сделать мир чудесен
Создать гармонию и каплю красоть!
Без радости,уль!бок и без песен
нам в праздник не познать мечть! !
Я твердо знаю:песни и страдания
приходят вместе как с слезами-смех.
Ведь в етом-жизнь,и все ее познание.
И в етом боль,и радость и успех!

:blueflow::flower:
 
Да се замислим!

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
 
ЖИВОТЪТ НЕ Е ДА ЧАКАШ БУРЯТА ДА ОТМИНЕ....ТОЙ Е ДА СЕ НАУЧИШ ДА ТАНЦУВАШ ПОД ДЪЖДА!
 
Трябва да влезнете или да се регистрирате, за да отговорите тук.
Назад
Top