През последните 3 седмици се грижех за 5 малки котенца.Котенцата нямаха и десет дни , когато майка им изчезна.Така и не разбрахме какво се е случило.Търсихме я из цялата махала, но уви...нямаше я.
Когато ги намерихме в мазето, едното беше доста измръзнало и не можа да издържи.Останаха 4.
Хранехме ги само със спринцовки със топло мляко.
На 13 август умря още едно в съня си.
Останаха 3.Двете бяха много жизнени, третото имаше проблеми с очите.Държахме ги разделени докато се оправи.Правихме му промивки с лайка и прогледна.
Котенцата бяха много живи.такава борба за живот не бях виждала.Но нещо се раболяха и никакви хапчета не ги оправиха..
Преди да умре последното, тръгнахме да го караме в денонощната клиника, но за жалост докторът заминал същата вечер за море и клиниката не работеше.Диктуваше ми по телефона какви хапчета да купя и да му дам.
Изпълних всичко, но сутринта го намерихме умряло, спеше си така както го бях оставила вечерта на бутилката с топла вода.
Вече няколко дни откакто ги няма, но на мен продължава да ми е гадно,Бях им обещала че няма да ги оставя да умрат,,,,Но Господ ми е свидетел, че направих всичко по силите си...
Затова не шиех тези седмици и нямах минутка свободно време.Котенацата живееха в къщата на брат ми, на другия край на града.Ходехме и преди и след работа.По няколко пъти дори за да ги гледаме..., но както ми каза аптекарката това е природа, естествен подбор...
Когато ги намерихме в мазето, едното беше доста измръзнало и не можа да издържи.Останаха 4.
Хранехме ги само със спринцовки със топло мляко.
На 13 август умря още едно в съня си.
Останаха 3.Двете бяха много жизнени, третото имаше проблеми с очите.Държахме ги разделени докато се оправи.Правихме му промивки с лайка и прогледна.
Котенцата бяха много живи.такава борба за живот не бях виждала.Но нещо се раболяха и никакви хапчета не ги оправиха..
Преди да умре последното, тръгнахме да го караме в денонощната клиника, но за жалост докторът заминал същата вечер за море и клиниката не работеше.Диктуваше ми по телефона какви хапчета да купя и да му дам.
Изпълних всичко, но сутринта го намерихме умряло, спеше си така както го бях оставила вечерта на бутилката с топла вода.
Вече няколко дни откакто ги няма, но на мен продължава да ми е гадно,Бях им обещала че няма да ги оставя да умрат,,,,Но Господ ми е свидетел, че направих всичко по силите си...
Затова не шиех тези седмици и нямах минутка свободно време.Котенацата живееха в къщата на брат ми, на другия край на града.Ходехме и преди и след работа.По няколко пъти дори за да ги гледаме..., но както ми каза аптекарката това е природа, естествен подбор...
