На кой гоблен сте се учили?

  • Началник на темата Началник на темата Lyubka
  • Начална дата Начална дата
Моят първи гоблен е това коте.Беше преди повече от 30 години.Бях в отпуск по майчинство.Оттогава е любовта ми към гоблените.По ред причини прекъснах за доста дълго време.Сега отново се възобнови предишната ми страст.
 
Лято

dvebrezi каза:
Аз започнах с ЛЯТО на Вилер,
Мисля,че е много подходящ за първи гоблен.:loveglasses:
Кликнете, за да разширите...


Дали става въпрос за същият гоблен, който започнах преди 3 - 4 дни...На мен ми е първи, макар че съм на 40 и се чудя защо не попрочетох повече преди да си избера гоблен...Сега всички проби - грешки ще са ми на този иначе прекрасен пейзаж.....
 
За свой срам, трябва да призная, че за първи път съм шила на 8г. върху Вилеровата "Ковачница" на майка ми.
Тя направо инфаркт щеше да получи, милата, като видя какво съм направила с конците й. :uhhhh:
След това, когато се успокои, ме изведе на пазар и ми купи първият ми малък гоблен - едно кокиче.:)
 
Първият ми гоблен беше Горски замък на ТПК Заря преди 25 години. Ших го, когато бях бременна с големия син и не можех да излизам много от къщи. Сетих се за гоблени сега и в момента шия Коне на водопой. След това са трите икони.
 
Това се случи миналия век, преди 40 години, когато бях само на 10. Отидохме с майка ми на гости на нейна позната и с влизането в къщата имах усещането, че съм в галерия. Първото нещо, което ме грабна беше Хитлеровата зима на Вилер. Стоях с отворена уста в продължение на минути и не можех да повярвам, че това е направено с конци. Още на втората минута знаех, че това е чудото, което искам да правя. Първият гоблен, който се появи вкъщи бяха Слънчогледите на Вилер и започна борба, по-скоро война между мен и мама кой да шие на единствения гоблен, който имахме. Тя винаги побеждаваше и аз стоях отстрани и наблюдавах как си боцка щастливо а на мен сърцето ми се пръскаше от завист. И няколко месеца по-късно получих подарък- Замък в морето- Оригинален Вилер. Бях много, ама много щастлива. И така до ден днешен гоблените ми доставят наслада и спокойствие, и удовлетворение че ще оставя нещо красиво след себе си.
 
Първият ми ушит гоблен беше "менчето с маргаритките". Ушит на обикновена ленена панама преди 35 години. От тогава с много малки прекъсвания съм шила непрекъснато. Имам доста "оригинални", които моят татко - БОГ да го прости ми беше донесъл от т.н. Западна Германия. Изсипа ги вкъщи като от килограм. Не можах да си намеря място от радост. Все още имам от тези гоблени. От този донесен ми набор сега шия "Голямата фрегата" и "Тайната вечеря". Имам доста лош навик да шия едновременно поне 2-3 гоблена. Правя го, заради разнообразието, макар че съзнавам, че със сигурност не е много правилно. Но такава съм, едва ли ще се променя. Когато вечер след тежък ден отворя гоблена, сякаш се прераждам - отивам в райската градина на мечтите. Шия си, мечтая си, и толкова ми е хубаво и щастливо.
 
7688337k.jpg


Преди 25 години....ама като е нямало кой да ми каже,че не се скача в дълбокото преди да се научиш да плуваш
 
Моят първи гоблен беше "Коне в реката". Още не съм го ушила. Доста труден ми се вижда, нищо че е 1:4.
 
Трябва да влезнете или да се регистрирате, за да отговорите тук.
Назад
Top