Аз специално попаднах на една изложба на гоблени, беше края на 2003 на Росица Бакалова и тогава си казах, че ако се науча да шия, няма спирка, и общо взето мен малко ми трябва да си намисля нещо и така започнах
Как се запалихте по шиенето?
- Началник на темата love_milica
- Начална дата
Не мога да кажа точно, че съм се "запалила", защото шия от както се помня - каренца, покривчици, в училище по трудово шиехме възглавнички и какви ли не други неща. Баба ми шиеше, майка ми шиеше, лелите и те и някак съвсем нормално беше да шия и аз. Гоблените дойдоха по-късно - май бях към 14 годишна и естествено Вилер, и естествено внесен почти контрабандно и разпространен между роднини, приятелки и познати. И така, с известни прекъсвания /най-голямото около 10-тина годиини/ и до днес. Ама то си е жива болест
преди 2-3 год.правихме ремонт на детската стая и тогава видях падаща звезда на милена стил.реших да го ушия на детето и тя стана каквато стана... с двата крака вътре...
Mimik
Модератор
Мен майка ми научи преди десетина години. Тогава се бях запали много, избродирах няколко малки вилерови гобленчета и пикльото, започнах 1-2, които така и не довърших и последва дълго прекъсване. И така до преди колко една година, когато моя позната ми каза за този форум и оттогава не съм спирала 
По гоблените се запалих по време на първата си бременност-така се бях изнервила,че майка ми ми препоръча бродирането като вид психотерапия. Аз по принцип съм нервак, едвам копче зашивам и това ми се видя като..."Мисия невъзможна"...ама после, почти на инат,реших, че няма да оставя гоблените да ми се опънат- продължих..и така вече 9 години!
Това е много увлекателно,защото като видиш нещо веднъж сътворено после искаш и още и още...Трябваше да си "облека" стените в нас и така от ходене да си търся готови картини или гоблени продавачите ме насочиха да се науча да шия - пробвах се. Като ми показа една продавачка на гоблени и така ...
Ами беше ми ясно че гоблените отнемат много време, а в един момент го имах и реших да пробвам. Викам си "Сега е момента - нали чакаше да имаш време - да видим какво можеш да направиш с него" И така започна. Сега нямам разбира се, но хобито си остана. Пък и нали човек трябва да има някакво хоби. Това е задължително.
Честно казано едва доживявам няколкото свободни часа за да шия. Даже шия насън))) ако на някой му се е случвало.
Честно казано едва доживявам няколкото свободни часа за да шия. Даже шия насън
))) ако на някой му се е случвало.
Аз се запалих покрай майката на една моя приятелка. Колкото пъти отидех у тях, все я сварвах с гоблена в ръцете. А по стените в дома им можеха да се видят такива красоти... Чак се прихласвах! Особено по Ифигения! Като усети интереса ми към гоблените, леля Христина сама ми предложи да си купя нещо по-малко и да ми покаже! Така вече 24 години!:gipsy:
Когато се омъжих и чаках първото си дете започнах да плета малки дрешки за сина ми .След това блузки с картинки които са си един вид гоблен голямо броене падаше започнах да плета и на една кука след време имах проблеми с нервите и майка ми ми взела Моста мостар и ми показа как се шие гоблен от тогава не мога да спра да шия
nina55
Гобленар
как се запалихте по шиенето
Моето шиене започна през далечната 1975 г когато една колежка донесе схемата на"Параклиса" и аз цялата съм я прерисувала на милимитрова хартия/това беше голям труд/.След това баща ми ми купи конци от Гърция и така до днен днешен е моята страст.Шила съм няколко карета -българска бродерия ,който също са много трудни за изработване.
Моето шиене започна през далечната 1975 г когато една колежка донесе схемата на"Параклиса" и аз цялата съм я прерисувала на милимитрова хартия/това беше голям труд/.След това баща ми ми купи конци от Гърция и така до днен днешен е моята страст.Шила съм няколко карета -българска бродерия ,който също са много трудни за изработване.
Моето шиене започна от скоро, по- точно от една година. " Зарибиме " Ради , която ми е колежка. До този момент гледах сестра ми как шие / Все голями и Вилерови/ и и казвах , че никога няма да седна и да си "вадя "очите.Когато започнах работа ,Ради непрекъснато ми говореше колко много я успокоявало шиенето, реших да опитам и така сега чакам всяка свободна минута за да се отдам на любимото си занимание. А сестра ми ме похвали за старанието с което шия
И аз да споделя как започнах. Около 1993-4 год. видях моя братовчедка да шие "Мостар" и възкликнах, че няма никога да шия, да ме вързат с верига ще я скъсам и ще избягам. Но една година по-късно отидох на гости у една приятелка и видях "Момичето с шапката" и "Момичето на скалата" и ..... отидох, сама си купих гоблен едно панерче с розички, показаха ми как и аз седнах и честно да си призная не мога да стана вече. Това хоби е доста скъпичко, но е по-страшно от наркотик, е поне за мене
Това хоби е доста скъпичко, но е по-страшно от наркотик, е поне за мене 
Аз пък миналата пролет попаднах случайно в един гобленарски магазин. Моя приятелка искаше да види преждите там и , докато си избираше, аз се зазяпах по ушитите гоблени - ей, много красоти ! Започнах да разпитвам най-подробно продавачката. Моята дружка много изненадано ме попита - " Ама ти можеш ли да шиеш гоблени ? " , аз - " Откъде да знам, може и да мога, не съм пробвала" ......... и се пробвах . Сегаааа няма спиране......................:idea: :idea:
:idea: 
Честно казано , аз не си спомням вече как точно съм започнала да шия. Спомням си първият ми гоблен много добре , ама дали сама съм изявила желание да ми го купят или са ми го подарили-нямам никакъв спомен.
Четях на листовката указанията и ги следвах. Един ден /бях стигнала средата /леля ми ,която също шие го погледна и се оказа, че шия не с гобленов бод , а с някакъв странен наклонен бод. Не съм го разшила , а продължих вече както трябва.
Четях на листовката указанията и ги следвах. Един ден /бях стигнала средата /леля ми ,която също шие го погледна и се оказа, че шия не с гобленов бод , а с някакъв странен наклонен бод. Не съм го разшила , а продължих вече както трябва.
свекърва ми шие от 13-14 години и много пъти ми е казвала- много ме успокояват, защо не опиташ. Липсваше ми време, но вече синовете ми са големи и ангажиментите по-малко. Не че една жена няма какво да прави като се прибере от работа, но напоследък това което най-много работя в къщи са гоблените. Започнах преди 2 години, след като съвсем неочаквано и за мен самата си купих Диви коне на Милена стил. Една приятелка ми показа как се разчита схемата, как се правят пликчетата и т.н. няколко дни отварях гоблена и схемите по няколко пъти, но не събирах кураж, а и нещо не ми идваше мерака. Прибрах гоблена и го отворих отново чак след 8 месеца. Имах здравословни проблеми и се наложи да премина на намален работен ден. И така гоблена ми помогна да запълня времето( аз не мога да стоя със скръстени ръце) и от тогава, вече не пускам иглата. Щастлива съм че открих и вас и вече не мога да си представя как до сега съм живяла без да шия