Аз много се гордея с рецептата си за великденски курабии. Доста време търсих рецептата, която да ми допадне най-много - така че курабиите хем да са мекички, хем да не са безформени, да са ароматни...Тази ми я даде с огромна неохота една стара готвачка от ведомствен стол, и то защото снаха й я тормози от мое име доста време. Накрая ми я връчи с думите, че на колкото и хора да я е давала, никой не съумявал да направи курабиите хубави като нейните, ама аз и на моя си резултат съм доволна

Ето продуктите и описанието на приготовлението - буквално както ми го е написала старата майсторка:
10 яйца
2 ч.ч. разтопена мас (много е важно да е хубава, но това вие си го знаете. За жалост за пишман гражданки като мене хубавата мас е почти лукс)
4 амоняка
1 кг. захар
1 кофичка кисело мляко
6 ванилии
2 кг. брашно
кората на 1 лимон
2 яйца за намазване отгоре
Яйцата и захарта се разбиват добре. Амонячната сода се разтваря в киселото мляко и се прибавя към сместа с яйцата и захарта. Бърка се, докато се разтвори цялата захар. Прибавя се разтопената мас (да не е много гореща), като се бърка непрекъснато. Прибавят се лимоновата кора и ванилиите. Накрая се слага брашното, от което са отделени около 2 ч.ч. за размесване.
Сместа се оставя за 1 нощ на хладно. Курабийките се оформят с чашка - диаметърът да е не повече от 3 пръста. (демек - да са малки). Блатът се точи с дебелина 1 см. Курабиите се пекат в обилно намазана с олио тава, като между тях се оставя повечко разстояние. Мажат се с яйце, поръзват се със захар и се пекат в предварително загрята фурна на около 150 - 200*С - според фурната.
Аз лично установих, че стават по-вкусни, ако тестото е по-меко.
Освен това се изпичат идеално на фурна с вентилатор - така слагам по две, а ако успея, и по три тави едновременно и печенето не ми отнема цял ден.
Дозата е доста голяма, затова повечето пъти аз правя 1/2 от нея, и пак има много курабии - и за раздаване, и за закуска още поне 1 седмица.