Рисувам душата ти от пясък
и те викам...
Но вятърът рисунката отвява,
пустинята огромна е,
а аз сама те губя –
някъде в безкрайността.
Сълзите ми горещи стават дъжд,
обливам те и тялото ти аз покривам,
усещаш ме, но се страхуваш от това.
И търся те, и търся те, ала защо,
щом себе си не мога да...