а как се отнасят вашите половинки към гоблените

  • Началник на темата Началник на темата viking
  • Начална дата Начална дата
Как можеш да скриеш под леглото всички тия прелести,които си ушила?! Твоите гоблени са уникални!Трябва да са на най-видното място!
Това е да труда ти.:clap: :clap: :clap: А това за мъжа ти.:fight:
 
Здравейте,когато се омъжих и през деня оставах сама си ших един гоблен започнат преди брака. Веднъж свекървата се прибра по-рано и много се изненада и зарадва на това което правя,тя не можеше да повярва, че една софиянка/омъжена за мъж от Черноморец / умее да шие и плете.Сега след много години с моя мъж седим пред телевизора- той си пие ракийката ,а аз шия .Сутрин оставям гоблена на дивана за да може да види какво съм ушила .Когато трябва да си купувам нещо за гоблените на него поръчвам защото той е в движение по работа, а аз работя далече от центъра.Както се казва - една семейна идилия:bong:
 
Здравейте и от мен. Аз съм щастливка, защото моят мъжме подкрепя изцяло. Даже уши 1 и си беше харесал още 2 малки гобленчета, на които уши фона. Е накрая аз ги довърших, защото дойде пролетта и го затрупа работа на лозето, уроци по английски и т. н. И оттогава не е захващал. По едно време имаше "Не си боди вече очите, нали видях какво е. Престани вече", но му отпях набързо и той престана. Иначе като види, че шия гледа до къде съм стигнала и даже припира по-бързо да го свършвам, че да го слагаме в рамка.
Въобще мъжете са много противоречиви личности. Така, че на който му се шие да шие без да се притеснява.
 
:-| аз пък живея със сина си. понякога му е интересно да види докъде съм я докарала. питам го как му изглежда, добре ми е направено съчетанието на цветовете . доста търпеливо се отнася към всичките ми хобита , дори споделя някои от тях - по - мъжките :D . дори веднъж реши да опита да бродира, но после се уплаши да не сгреши и не посмя да пипне гоблена. а там където шия е просто като Хирошима - конци, игли, схеми ..... но не се пипат, макар че в къщи непрекъснато се събират с негови приятели да пийнат кафенце . но работата ми не докосват . не мога да се оплача от "моята половинка" :yes:
 
Аз нямам проблеми.Той е на компютара а аз пред ТВ-то с гоблена,даже и да не е сготвено правим сандвичи и всички са доволни.:D
 
Страхотни съпрузи си имате.А моят ако не го попитам дали е добре няма да погледне.Нали си броя и не му търся работа - кротува си.:DНо иначе и в рамка ми ги слага:DНе се оплаквам, но аз ходя с него за риба и не му преча също на хобито.
 
Аз съм от щастливките във форума ,които са подкрепени напълно в хобито си.
Съпругът ми много се радва на гоблените ми ,и дори се хвали с тях когато имаме гости:Dособенно като има някой ново рамкиран гоблен, не се спира докато не го покаже на всичките ни приятели.:D
А на тези който не намират подкрепа ,мога да кажа да не обръщат внимание и да си шият,все пак това е едно от малкото приятни неща с които можем да се разтоварваме в този напрегнат живот.;):thumbup:
 
Аз все още няма съпруг, но отношенията с приятеля ми стоят така:
Когато не шия
- Уши ли го вече?
- Не
- Хайде де, стига си седяла на този компютър (пред телевизора, с тази книга, ...............)

Когато шия
- Бебееее, стига си шила, обърни ми малко внимание!!!
Не ги разбирам тези мъже.
 
Съпруга ми се радва много на моето хоби, даже ми е дал зелена светлина да си поръчвам каквото искам на Вилер, даже съм го пращал до София да ми взима гоблени, намира нови магазини, а когато ме види с гоблена ми прави кафе, сам си сервира вечерята и т.н. Даже бях почнала да го уча да шие, но не му се отдаде, което още повече го накара да уважава хобито ми.
 
И моят съпруг се хвали и развежда гостите из стаите, но не забравя да им каже "питаш ли ме мен" т.е. че си лягам когато той е заспал :D
 
А пък моят страшно се дразни като ме види с гоблена. Не мога да си обясня защо това му пречи. И въпреки това аз си шия, нищо че той мърмори като някоя свекърва. Майка ми и снаха ми живеят заедно и брат ми също се дразни като ги види с гоблените. Но и те като мене не обръщат внимание на мрънкането му. Така че дали мъжете одобряват или не ние ще си шиеме и това е положението.:D
 
Мдят съпруг също обича да шия гоблените си. Хем да види след време нещо хубаво, хем да си гледа спокойно ТВ или да е на компютъра.
 
Моят приятел е много щастлив откакто открих гоблените. Вече може да седи с часове пред компютъра.Отвреме навреме поглежда какво става и казва"Браво,много е хубаво!Продължавай." :)
 
Лелеее , ама как да не ми се радват - та нали като се вглъбя в гоблена и схемата, няма кой да им мрънка, да прави забележки за това - онова, да ги следя на стъпката дали не са направили поредното "художествено" изпълнение я върху холовата, я върху леглото :D:D
Сега сериозно - приемат хобито ми съвсем нормално. Та нали всеки има нужда от нещо, с което да разпусне. И това, което ме трогва най-много е , че когато дойдат гости у дома, с гордост им показват творбите ми. Това ме прави много щастлива!
 
Моят съпруг напълно ме подкрепя в моето хоби. Приятно му е аз да си шия, а той да гледа някой филм до мен. Поръчал си е няколко гоблена, които иска да му ушия и само ме укорява когато започна нов: "Аааа, а моя кога ще го ушиеш?"
Даже ми е измислил прякор - Гоблена Бродировачкова :D
Той също си има хоби - готвенето:cookies:! Така че хем имаме вечеря, хем остава време за шиене :rainbow:
 
Моят мил съпруг много уважава хобито ми, даже скоро ми каза да събирам схеми, че като се пенсионира може и той да хване иглата. Но засега неговото хоби са книгите. И така вечер като приспим малкия аз си шия, а той чете, пълна идилия. Жалко само, че ни е малко времето, но като поотрасне малкият и на него ще му намерим хоби и това май ще е компютърът.
 
Ами моята половинка се държи доста резервирано. Не ме спира нито подкрепя. Но честно да ви кажа не ми пука дали му допада или на мен ми доставя удоволствие. :kissyou:
 
Мен ме подкрепят и не ме спират да шия.Дори много често ме "освобождават" от домакинските ми задължения,но на мен ми е съвестно.Първо ушетвам,манджата осигурена и после с гоблена в ръка пред тв.Но от време на време като му доскучее на половинката започва да се закача ,да ме разсейва.Или върши щуротии и бели ей така.Отивам аз на работа за една нощна смяна и разбира се с гоблена,поосвободих се по едно време и се нагласям аз да шия и какво да гледам-моето "слънце" ми резнал конеца насредата,забучил ми иглата,а останалия висящ конец го намотал из панамата-тип свободни съчинения. Паднах да се смея,но пък ми отне време да махам"изкуството му".Важното е,че тези щуротии му бликват рядко,иначе сигурно по-често ще трябва да разшивам,отколкото да шия:D
 
мен също не ме подкрепят,постоянно ми мърморят.вечер не ми дават да шия пред телевизора,защото им светела лампата...
но моя мъж е ловец и рибар и често отсъства от къщи.тогава си шия на спокойствие, а събота е малък празник за мен-мъжът ми е цял ден на лов и има време да си изчистя,наготвя и шия на спокойствие[:]
 
Трябва да влезнете или да се регистрирате, за да отговорите тук.
Назад
Top